Праг за дялово участие, над който задължително да се разкриват акционери в офшорни фирми, предлагат от финансовото министерство. Офшорните компании ще могат да държат акции в банки, застрахователни и пенсионни дружества и печатни медии, ако държат до 10% от капитала в тях. Това ще стане от 1 януари 2016 г., предвиждат промени в Закона за икономическите и финансови отношения с офшорни дружества. Промените вече са публикувани на сайта на Министерството на финансите (МФ) и в Портала за обществено обсъждане.
В т.нар Закон за офшорките се слагаха редица ограничения за участието на офшорни фирми в икономическата дейност на страната, като те не можеха да притежават и една акция в банка или пенсионен фонд. Обаче със сега предложените промени този режим значително се разхлабва. От финансовото ведомство обосновават в мотивите си предложението за изменения с това, че влезлият в сила от 1 януари 2014 г. Закон за офшорките урежда “сложна и специфична правна материя”. Според министерството на Владислав Горанов са необходими промени с цел “улесняване практическото прилагане на закона и недопускане нарушаване на правото на ЕС”.
Също така от министерството предлагат ограниченията в закона да не действат, когато фирма в офшорна зона е в държава от Европейския съюз или осъществява дейностите си чрез клон в държава от Съюза, т.е. от МФ разширяват обхвата на изключенията, за които законът не се прилага. В мотивите пише, че това се налага във връзка с поет ангажимент от българска страна за отстраняване на несъответствия на законовите разпоредби с правото на ЕС по постъпило запитване от Европейската комисия.
Проектът за промените въвежда и определението „действителен собственик”. Това ще е физическо лице, което пряко или непряко притежава или в полза на което се управляват повече от 25% от дяловете или акциите на юридическо лице. Когато не може да бъде идентифицирано лице, което управлява или в чиято полза се управляват 25% от имущество, за действителен собственик ще се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на ръководен служител. Определението за "действителен собственик" е в съответствие с концептуалната рамка, заложена в новата директива за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, обясняват още от МФ.
Мотивите за този законопроект създават впечатлението, че всички изменения се предлагат, за да се спази „правото на ЕС“. Фразата се използва на пет места. Същевременно от Европейската комисия са се заинтересували, доколкото става ясно от текста, само от ограничения обхват на изключенията, за които законът не се прилага – т.е. за това, че ограничаваме партньорите на ЕС.
От министерството обясняват още, че с измененията ще се избегнат ситуации, в които заради притежание на една акция в банка, застрахователна компания или пенсионен фонд, регистриран в офшорна зона, може да се стигне до отнемане на банков или застрахователен лиценз поради необявяване на данни за действителен собственик.
От министерството явно подкрепят "необяваването на действителния собственик"; т.е., ако имам до 10% от капитала в някоя нетъргувана на борсата банка или застрахователно дружество, обществото няма нужда да разбира за това. Според Наредба Номер 8 собственият капитал на банка не бива да пада под 10 млн. лв. 9,99% от 10 млн. лв. е почти 1 млн. лв.
Европейската директива за прането на пари започва да действа от 26 юни тази година, като страните членки имат 2 години да я имплементират в националното си законодателство. Тя се отнася за редица бизнеси, включително банки и други финансови институции. Според директивата собствениците, които имат над 25% директно или недиректно участие в капитала на банка или друга финансова институция, трябва да бъдат обявени. Тук, както виждаме, има синхронизиране с предложенията от българското финансовото министерство. Същевременно обаче директивата е широкообхватна и засяга редица въпроси, свързани с избягването на данъчно облагане и неплащане на данъци и свързаност на политически лица. Прагът от 25% за обявяване на собствениците се слага не за да се разхлабят ограниченията, а за да се поставят такива. Според организацията Transparency International прагът трябва да е дори още по-малък - в размер на 10%, защото при 25% лесно може да се намерят вратички за избягване на законодателството.
С промените в Закона за офшорките българският законодател очевидно разхлабва контрола. Въпреки че България трябва да се съобразява с директивата, страните членки могат да решават по определени въпроси, базирайки се на специфичните рискове във всяка европейска държава. Най-вероятно обаче ние отново четем дословно и не искаме да си играем да измислим нещо, съобразено с българската действителност.
Откакто България влезе в Европейския съюз, много от европейските директиви бяха изцяло въведени в нашето законодателство без никаква промяна, въпреки че можеше да се нагодят към нашата икономическа реалност, без да се страхуваме от порицание от ЕС. Проблемът е обаче, че България винаги се оправдава с Брюксел и сляпо следва всичко, което й се каже - дори да не е всъщност казано...
В случая с предложените промени положението се явява притеснително, като се вземе под внимание случая „КТБ“. Струва ми се необходимо наистина да започне широко обществено обсъждане по измененията. Това трябва да стане преди да се стигне до гласуване на закона. Или преди да се получи поредната недомислица с въвеждане на промени, за които хората да се сетят, че са проблем, след като са обнародвани. Банковият сектор в България се оказа, че не е толкова стабилен, въпреки по-строгото ни законодателство спрямо "правото на ЕС". Ще бъде страшно, ако положението стане още по-разхлабено.
Автор: Петя Бързилска
