Лепкав слънчев следобед в градския транспорт. Малко преди 18 часа. В трамвай № 10. От спирка ул. Одрин посока Западен парк. В отсечката от бул. "Константин Величков" до сп. "10-та поликлиника" ватманът вдига скоростта до такава степен, че трамваят започва да се клати силно, пътниците се хващат за седалките, за да не паднат и мълчат. Изчаквам трамваят да спре на спирката (защото в движение щеше да е опасно) и питам ватмана какво налага тази скорост. Той нервно ме пита: „К`во ѝ е на скоростта?“ Как какво: ще излезе от релсите, някой ще падне, хората ги е страх…. От страна на ватмана към мен последва нечленоразделно възмущение на висок глас. До последната спирка трамваят се движеше с нормална скорост. Когато седнах обратно, след краткия ми разговор с ватмана, една жена ми каза: „Добре, че станахте да му кажете, можеше да ни обърне.“
Преброих хората в трамвая. 25. 25 души седяха по местата си, уплашени, вкопчени в седалките, но не достатъчно, за да надигнат глас и да отстранят заплахата за здравето и живота си, за която даже са платили 1 лв.
Моят мотив да говоря с ватмана бе, че съм сприхава по характер и неприятно устата, бях в кофти настроение и може би търсех на кого да си го изкарам. Докато се клатеше трамвая си представих как се обръща и се разхвърчават кокали, кръв и меса. Грозна гледка. Ако оцелеех, сигурно нямаше да съм цяла, а с това здравеопазване може и да е по-добрият вариант, но пък децата ми имат нужда от майка.
Някъде в тази каша от мисли се сетих и за децата от Лесидрен. От поредната трагедия, преди която някой много време е мълчал, а два 16-годишни живота (износени, родени, хранени, гледани, образовани, обичани) изчезнаха, а тези на роднините им са съсипани.
Не се чувствам герой, че направих забележка на ватмана. Уплаших се от покорността на пътниците, които само и само да е мир, бяха готови да търпят този ужас.
Търпението и мълчанието в ситуация, която те потиска, не е геройство и трябва да бъде прекъснато.
Това е. Просто е.
Сега ще пиша на СД "Градски транспорт" София за случката. И може би ватманът ще получи мъмрене, както онзи шофьор на 77, който преди 6 години тръгна в движение с отворени врати, а на стълбите беше 5-годишното ми, тогава, дете.
Признавам, става ми жал, като си помисля, че този ватман може да има деца, семейство, че не му стигат парите, че му е топло, че му е криво, също като на нас. Но аз не заплашвам нечий живот и здраве.
А ако бяхме някъде другаде, можеше дори да забогатеем, като осъдим СД "Градски транспорт" за причинени морални вреди… Ама не сме. А не сме в такава държава, защото хората в нея си мълчат.
П.С. Купувайте и дупчете билети в градски транспорт, защото в случай на инцидент той гарантира застраховката ви! (Това - за да не се сърдят от СД "Градски транспорт" на лошите медии, че само знаят да "плюят".)
П.С.2 Почти всяка вечер на последната спирка на трамвай 10 и автобуси 77 и 72 се правят гонки и дрифтове. Преди там редовно имаше патрулка. Сега я няма. Аз, признавам си, само се ядосвам и цъкам с език. Не звъня на 112. Вече ще звъня. Обещавам. И ще ви информирам за резултата.
Автор: Евгения Гигова
