Представете си един необитаем остров. Досущ като от карикатурите. Едно възвишение от пясък насред океана, на което расте една палма. Бихте ли се замислили защо на този самотен остров няма опера, летище, библиотека или интернет-кафене? Естествено, не! Защото това е един необитаем остров, на който няма нищо. Затова не може да има и театър или кафене.
А сега се замислете откъде може да дойде свободното изразяване на мненията в една страна, където държавната власт е несменяема, в която няма разделение на властите, няма независимо правосъдие, местно самоуправление, гражданско общество и още ред други неща? Как би изглеждало, ако в средата на необитаемия остров имаше офис на някой независим вестник или телевизия? Кому би послужило всичко това?
Портретът от стената
В Русия има държавни чиновници и дори депутати в парламента, които през целия си живот не са дали и едно интервю, защото знаят, че имат само един работодател: президентът на Русия е едновременно и избирател и началник. Но тяхната потайност ми изглежда далеч по-честна, отколкото медийните изяви на министри или депутати, участващи в телевизионни предавания и отговарящи на предварително внимателно уточнени журналистически въпроси. Също толкова внимателно се подготвят и отговорите. Защо човек трябва да участва в тази игра и да пресъздава нещо, което не съществува?
Преди три години ме уволниха. Беше болезнено. Но хвърляйки поглед назад ми става ясно, че да те изхвърлят от работа е единствената възможност в днешна Русия за свободно изразяване на мнение от човек, който има какво да каже. Аз нямам началник и мен не могат да ме уволнят. Никой не може да ми заповяда да напиша нещо, което не искам. Аз съм нещо като "свободен сътрудник", както казвахме в миналото. Пиша на хонорар за различни медии, включително за Дойче веле. Но при сегашните условия това не е просто свободно сътрудничество. Възможността за водене на директен диалог с една публика не е там, където излъчват телевизионните канали или където се издават вестниците.
За човешки диалог
"Ще водя журналистически разследвания и това ще промени света. Ще информирам хората, които са в позиции да вземат решения". Лично аз не вярвам в тази теория. Вероятно тя е валидна за други страни, които са изградени съвършено различно от днешна Русия. Аз виждам моята задача в това, да насърчавам човешкия диалог. А това ще става все по-трудно, докато моята страна затъва в една нова политическа реалност.
*Олег Кашин е един от най-известните руски разследващи журналисти и критици на Кремъл. През 2010 година той беше нападнат от неизвестни лица и пострада тежко. Извършителите не са открити и до днес.
Източник: Дойче Веле, www.dw.de
