Напоследък всички визионери, вярващи и невярващи, говорят за трансхуманизма – и Харари, и Дугин. Всеки от своята камбанария и със своите убеждения, но са единни в изводите си – следва нова епоха. Старата си заминава и вече почти си отиде, сбогом, ще ни липсваш, добро старо време. В тебе имахме поне илюзията за свобода, нямаше я Наредба 18, нямаше дори касови апарати.
Обаче никой от визионерите в България досега не е заявил на глас нещо, което и учениците ми знаят – че ние тук отдавна живеем в трансхуманизма. Отвъд хуманизма. Зад всяко човеколюбие. Горе-долу от идването на Бойко на власт. Абсолютно трансхуманистичен проект, в който училището и болницата работят на принципа на частната фирма. Той онзи ден се изказа, че му било много жал да гледа мигрантите, сърцето му се късало, но тук не става въпрос за лицемерие, простете му, може и наистина да му се къса, просто човекът е част от трансхуманистичния свят, в който сме твърде фрагментирани, шизофренични, една твоя същност може и да краде, друга обаче ще плаче в същото време. Делим се и се разделяме като чехълчета и амеби. Дори се разпадаме като атом в реактор. Не оправдавам Бойко, той дори не осъзнава идеята за трансхуманизъм, нищо, че е нейно оръдие.
Човекът вече не е единен. (Според исихастите умът е в сърцето, тоест, обединяват се чрез молитвата. И човекът е едно неделимо цяло.) Модата на делението тръгва от Ренесанса и Просвещението – да бъдем разглеждани като душа и тяло, чувства и разум, които са задължително врагове. Следва Модернизмът, в който възникват жанрове като хорър и фентъзи, най-грозното изплува отгоре и ни се представя за красиво, релативизмът се задълбочава, доброто и злото губят границите си. Технологично обаче тогава не са могли да продължат да дробят човека на парчета. Днес всичко е възможно. Ние сме едни онлайн, други на живо, трети в работата си, четвърти с децата си, пети с онези, с които се виждаме тайно, твърде непостоянни и променливи. И отгоре на всичко се обиждаме, ако ни кажат, че живеем шизофренично. Дигитализацията ни подкрепи в този разпад.
"Зло – добро, добро и зло от едно са потекло – между тях и ний летим. Хайде, в смраден лъх и пъклен дим!" - пригласят си три вещици в една творба отпреди четири века. Изобщо не се учудвайте, че Бойко тъгува за страдащите мигранти от една страна, а от друга ликува заради коронавирусната кампания, която отклони общественото внимание от барселонския скандал. Много навреме дойде. Може би му спаси властта. Имам подозрения, че тя вече не му е нужна тази власт и му тежи като камък на шията. Не забелязвате ли хемороидното му изражение по телевизора? Но не може да я изостави пустата власт, щото не му позволяват господарите. Има да изпълнява договор. Не е готов новият им политически проект, с който да го заместят. Трансхуманизмът има нужда от Бойко още няколко месеца. Това са последните издихания на предприятието ГЕРБ. Централата е подредила бъдещето, но сметките ѝ са погрешни. Харари е техен идеолог. Бойко не го е чел, но шефовете му са негови последователи.
Вирусната медийна кампания е измерена съвсем точно, събрани са всички данни, съгласно изискванията на новата технорелигия, датаизма – колко статии са изписани, колко дни водещите новини мият с маркучите нашите мозъци, какво е нивото на световната психоза, измерено в продадени респираторни маски (цената на най-евтиния вариант с ластичета достигна 20 лева), дезинфектанти и стоки от първа необходимост, поражения върху китайските производители и т. н., цялата тази база с информация в момента се обработва, анализира, за да се направи план как да се действа в близко бъдеще, очаквайте изненади от Централата. А Бойко няма да бъде изненадан в никакъв случай, този трансхуманист ще съумее да се възползва от всяка една възможност. А накрая дори може да му стане мъчно и за нас, дето толкова време се срамуваме и червим от всяка негова реплика. Честно, мислех, че с времето ще свикна, ще претръпна и няма да реагирам така на думите му. Не се получи. В момента, в който той си отвори устата, се изправям на нокти. И с нетърпение очаквам епохата на трансбойковизма.
Автор: Николай Фенерски
