Започна Страстната седмица - последната от живота на Исус Христос тук на земята. А с това и зачестиха посланията от телевизора на височайшите особи от православната църква, които тъкмо сега ни призовават да бъдем повече християни, повече добри, повече човеци и повече смирени. Все добродетели, които по собствения си смисъл са прекрасни и чисти, ала изречени от хора, при които идват някакси насила, болезнено, неискрено и само по празници.
През останалото време православната църква у нас се самокапсулира в собствената си разкошна приказност, заключва дверите, загася кандилото и прибира ковчежето с жълтиците. Миряните не могат да я достигнат, не виждат в нея милостта, от която вярващият човек има нужда, богомолците остават навън, пред входа, като просяци пред някоя чужда институция, която иска лепта, за да допусне непознатия при себе си.
Да сте чули, уважаеми читатели, православната църква у нас да е подела инициатива за каквото и да е: благотворителност, персонална помощ за някого, събиране на средства за реставрация на храмове, повечето от които, особено в малките населени места, приличат на пещери - опушени от свещите и с разрушени стенописи? Да сте чули позиция от наместниците на Бога по някои от фундаменталните проблеми на нашето общество като демографската криза, социалната изолация на цели слоеве сред населението, все по-дълбоката пропаст между бедни и богати или духовната пустота, в която не виреят отдавна ценностни ориентири? Да сте чули от нашите свещенослужители думи на упование и надежда в трудните дни, в които често пъти като народ изпадаме? Е, аз не съм! А Църквата ни е почти толкова далече от хората, колкото е и вярата ѝ в тях! А най-големият ѝ проблем сякаш ще си остане провеждането на един гей парад...
Разбира се, че религията е личен избор, разбира се, че живеем в светско и в някаква степен модерно, десакрализирано общество, но Църквата трябва да излезе от появата си пред хората само на големи празници и да се превърне в релевантна на съвремието институция, тъй като нито посланията, нито евентуалните ѝ инициативи ще будят един ден доверие и положително отношение. Църквата би трябвало да е пример в максимата "ако имаш две ризи, дай едната на ближния". Църквата може да е такъв пример - в деня, в който Христос е изгонил търговците от храма, си пожелавам да стане такъв пример - в нашия, а не в нечий друг живот.
Автор: Румен Скрински
