Вече една седмица инвестиционният проект в Карадере буди духовете в обществото. Природозащитниците, водени от „Зелените” Тома Белев и Борислав Сандов, оспорват бурно проекта и го считат за поредно задкулисно инвестиционно намерение. Инвеститорите и всички имена около проекта, които се съгласиха да говорят, обаче го защитават и казват, че няма нищо нередно.
Дали има или няма нещо нередно може да се види само след подробно проучване на проекта, къде всъщност ще се строи и какво. Както и дали може да се строи при въпросните площи – защото дори Тома Белев призна днес, в сутрешния блок на Нова телевизия, че „Натура 2000” не означава тотална забрана за строеж.
Проблемът в цялата история обаче е отношението на правителството и конкретно на икономическия министър Драгомир Стойнев. От стенограмата на Министерския съвет се вижда, че той говори за конкретни срокове за изпълнение от проекта – почваме септември тази година. А лично архитект Георги Станишев, чието име изплува покрай проекта, уточни – няма как строителството да почне толкова скоро. Защото сега говорим за концептуална фаза, после трябва да има ОВОС и т.н. Всичко това далеч не е приключило, но явно за г-н Стойнев такива несъществени подробности не са от значение. Как тогава да му имаме доверие, че той ще свърши нещо като хората? Да беше само той обаче, с мед да го намажеш ....
„Зелените” биха алармата предварително – това е факт, защото наистина не е ясно в подробности какво, как и колко ще се строи. Те би трябвало да следят и да внимават спазват ли се екологичните процедури, а този етап при проекта в Карадере не е достигнат. Предвид поведението на сегашните управляващи и на всички, управлявали България в последните 25 години обаче, природозащитниците не могат да бъдат винени. Защото хората нямат грам доверие на хората, от които зависят съществените неща в държавата. Никой, абсолютно никой, не вярва в компетентността на държавните мъже и жени. Това е големият проблем, който отново се наби в очите на всички покрай Карадере. И трябва да е ясно – той няма да се реши, докато тези хора са на власт. Решенията им се приемат или с безразличие, или с ярост, независимо дали са резонни или не просто защото натрупаните негативи си стоят и няма да изчезнат. И защото при всяко решение винаги изниква съмнението кой точно интерес защитава и много рядко българските граждани вярват, че защитеният интерес е общественият. Това е истината – другото е ала-бала.
