С голяма скука гледах и чаках реакциите от шоуто на Николаос Цитиридис. Седмици мистерия, че кой ще е водещият, че какво ще покаже, че щял ли да е по-добър от Слави, нямало ли. И после пък всички дискусии, в които се редуват хора дето викат "Дайте ни Славиту обратно" и хора дето викат "Долу чалгаря, най-сетне нещо свежо в ефир".
Пичове, една малко по-грозна истина сега.
Николаос Цитиридис е един от малкото български стенд ъп комици, които успяват да държат ниво и ако кажем между всички наши и западните образци има огромна пропаст, между него и хора Крис Рок има да кажем само средно голяма пропаст. Прегледайте някои от скечовете му в YouTube, е, няма да ви спукат от смях, но току-виж при по-добро предварително настроение може да ви поразсмеят. И разбира се, ще забележете, че страхотната свобода на стенд ъп комик задава и много по-големи възможности от стерилната студийна обстановка, в която декори, мекори, продуценти и рекламодатели искат да изсмучат всичко от т.нар. "Вечерно шоу". Нямаше как, при това положение, първото предаване да е кой знае колко интересно. Сложи на един човек, който има нужда от въздух, определени рамки и веднага ще видиш как той ще помръкне, как хуморът ще стане от онзи телевизионния, който е на принципа "хе-хе уважаеми зрители" и дотам. Като изключим разликите в заплатата съм напълно убеден, че творчески Цитиридис се чувства много по-добре в стенд ъп комедията, отколкото в напарфюмираната телевизионна среда.
Действително, ако сте изпитали чувството, че дори изтъркан сценарист като Иво Сиромахов вероятно би замислил по-добро шоу, то най-вероятно сте прави. Големият проблем на българският ефир не са толкова водещите, колкото сценаристите: и то не че няма, но никой от тях не може да се справи с продуцентите. А продуцентите са кофти типажи. Те винаги искат едно такова дето хем да става за универсалния зрител, хем да се хареса на рекламодателите, хем да се хареса на младежката аудитория, да има как да събере влогърски стил с фен групи на Богдана Карадочева и всички дружно да се смеят в национален екстаз. Ми, накрая се ражда един продукт дето от толкова съобразяванки накрая е такъв, че никой не може да се разсмее от сърце на него.
Разбира се, повсеместната скука взе да цари и при Слави. Едни и същи гости, едни и същи смешки. Абсолютна тавтология, в която само наивен човек, който вярва в новостта при смените на дните от понеделник до петък, би могъл да оцени като нещо ново. Изчерпаността е масова. И зрителите са изчерпани и телевизията е изчерпана. В такъв момент човек се чуди тъкмо онова, което социалните мрежи се опитаха да пробият - кому въобще е нужна телевизия? Защо въобще ти е необходима като платформа, когато това, което тя ще направи, е най-вече да ти сложи ограничения, да те задуши от безброй изисквания? Аман, това толкова взе да писва, че се обсъжда единствено по инерция. Просто само защото сме израснали с телевизия сме решили, че ставащото там, особено пък по отношение на хумористичните и развлекателни предавания, има значение.
За това, гледам си Саут Парк, гледам си Джими Фалън, гледам си Крис Рок и не се занимавам с глупости. Все тая - Слави, Цитиридис, който и да е: светът на хумора е голям и спасения дебнат отвсякъде. И впрочем, не стига, че са по-забавни, но и не те смазват от реклами.
Автор: Денислав Петров
