Мъжкият национален отбор по волейбол е в патова ситуация в най-подходящия сезон за гонитба на върховете в този спорт. Оставката на старши треньора Радостин Стойчев и напускането на топнападателя Матей Казийски промениха рязко шансовете за пробив на олимпиадата в Лондон и за престижно класиране на Световната лига, на чиито финали България е за първи път домакин.
Вчера тимът ни замина за турнира от Лигата в Аржентина със състав от резерви, след като бяха похарчени 10 000 евро за смяна на 7 предварително запазени билета. За домакинството на двете олимпийски квалификации хвръкнаха над 2 млн. лева държавни, сиреч на данъкоплатеца, пари.
С каузата на волейбола се ангажираха премиер, спортен министър, спонсори и хора, които имат и далеч по важни задачи в страната ни. И си навлякоха негативи. От всички, замесени в поредицата скандали и обвинения, най-потърпевши ще са играчите, които се раздаваха докрай, и феновете, които им бяха верни, когато бият и губят. За първите е изключително важно кой ще ги води и кой ще ги пуска или вади от шестицата на полето.
Ако се върнем към предисторията на скандала, неизбежно ще стигнем до факта, че и от двете страни – Стойчев и федерация, не успяха да преглътнат честолюбието си в името на общата кауза. Още по-обидното е, че липсваха комуникации и всичко излизаше пред обществеността като през развален телефон.
И никой не признава грешки. Вчера президентът на волейболната централа инж. Лазаров промълви, че са избързали с уволнението на треньора след загубата в първия квалификационен турнир. Но не изказа съжаление за изявленията си в интервю за вестник „Преса”, в които го обвини в предателство.
А именно това доведе до втората оставка на върнатия Стойчев, която обърна колата. Самият селекционер пък още с връщането си преигра, като поиска оставката на Лазаров, а после и на всички членове на управителния съвет. Нещо, което няма как да стане дори заради механизма, по който е подредена тази организация. Тя си има общо събрание, в което клубовете избират кой да ги ръководи. И ако попаднат на лош вариант, ще си носят последствията. Но това е демокрацията. А през цялото време треньорът обявяваше чрез медиите, че никой не е идвал да говори с него, не са го търсили, пък и той не бил контактувал, защото нямал нужда. Другият фронт отвръщаше с „осигурили сме всичко, което иска, нека работи”. А един по-дълъг, пък дори и шумен разговор можеше да спести толкова нерви и последствия.
За Стойчев промяната в българския волейбол, както той я вижда, явно е кауза и той ще я гони докрай. Но моментът, в който тръгна на своята война, може да е фатален именно за спорта, на който се е посветил.
От друга страна, коментарът на Любо Ганев, че договорът с него е за треньор, а не за реформатор, приземява ситуацията от твърде възвишените аргументи за напускането. Оповестяването на заплатата – 120 000 евро на сезон за селекционера и неговия помощник Камило Плачи, пък показва, че не всичко в мисията национален отбор опира до патриотизъм и ентусиазъм. Но за всяка работа си има цена. Феновете бяха през последния месец новото лице на български спорт.
Лъчезарно, всеотдайно, готово на жертви и търпеливо чакащо своя час, когато ще вземе автограф и ще се снима с любимците си. Но за всички запалянковци, дори най-добронамерените, войната е среда, в която се реализират и раздават докрай (справка – футболът например). В случая непремереното изказване за „шепата негодници” на шефа Лазаров подпали тлеещата искра. Така Стойчев стана РадостINN, а инженерът ЛазарOFF, като първият се превърна в герой, а вторият – в необходимият враг. Тази битка не решава нищо, но поглъща толкова емоции, че истината в крайна сметка се губи в шума.
Преживели сме го по площадите през 90-те години и още ни боли. Гафовете с волейбола обаче имат и друго измерение.
Тази година страната ни е домакин за първи път на финали за Световната лига и получи безпрецедентните две домакинства на олимпийски квалификации. Шефовете на Международната федерация в момента се чудят какво става у нас и на кои хора са гласували толкова много доверие. И ако отборът ни се представи безлично в Лигата и се издъни на олимпиадата в Лондон, такава чест едва ли някога ще ни бъде оказана. Негативите ще са за волейбола, а феновете ще стискат палци пред телевизорите. Малко преглътната чест и няколко приказки очи в очи можеха да спрат всичко това, непораснали момчета.
