Честит празник, драги студенти. И протестиращи, и непротестиращи. И двойкаджии, и отличници.
Честитя ви празника, за да се опитам да усетя отново мехурчетата чист кислород на студентския дух в кръвта си.
Не съм сигурен дали се получава, но го правя, за да ми е чиста съвестта пред собствената ми студентска младост.
Май истинското остаряване започва тогава, когато 8 декември започва да те оставя безразличен, тогава, когато дори твоите лични скъпоценни спомени за празника вече не правят парад по „булеварда на залеза”.
Тогава, когато 8 декември се превръща за теб в обикновена дата от календара.
25 години след завършването на университета, ние, петдесетгодишните, трябва да признаем с ръка на сърцето, че от студентския дух (по Георги Марков) са останали само трохи в душите ни.
„Оттук нататък започна онзи твърде дълъг и твърде трагичен процес, който трябваше да превърне многоцветния студентски букет от живи цветя в ортодоксален книжен венец. Процес на укротяване и умъртвяване на най-буйния и най-непокорен от всички духове – студентския!”
Така пише писателят в свое есе, прочетено на 12 декември 1971 г. по „Дойче Веле” и публикувано за пръв път преди дни в Портал Култура.
Разбира се, той пише това за едни други, далеч по-мракобесни времена. Той пише това, визирайки технологията на тоталитарната система сред студентската общност.
Но „студентският дух” е идеална категория, която може да се приложи към всички времена и към всички възрасти. И да послужи като мярка за реда и благородството на нещата.
Защото „студентският дух” е духът на справедливостта.
С прискърбие трябва да признаем, че към „студентския дух” в нашата сегашна не-тоталитарна система отново беше приложена специална технология, технологията на чалгата.
И не трябва да влача вода от девет дерета, за да илюстрирам мисълта си с пример. Примерът е пред очите ни.
Примерът се намира в приземието на самия Студентски дом, където от година се е разположила една от „най-оборотните” чалготеки.
Студентският дом, който тази година май трябваше да празнува 80-годишния си юбилей, но нямам представа дали това се случи или не, самият свещен Студентски дом, построен с волните дарения на студенти и преподаватели, се е превърнал в Меката на чалгата.
По-истински пример от това, здраве му кажи.
Министър Клисарова, преди да честитя и на Вас празника като ресорен министър, искам да ви попитам – какво сторихте, за да развалите това позорно обстоятелство. Доколкото си спомням, имаше петиции по въпроса?
Искате ли да ви облекча и да отговоря вместо вас.
Нищо не сторихте.
И така – честит празник, драги студенти!
Помнете, благодарение на вас студентският дух продължава да живее в обществото ни.
„Студентският дух” е нещо като нафора за нас сега.
Защото „студентският дух” е идеална категория, приложима към всички времена и към всички възрасти. Мярка за реда и благородството на нещата.
Защото „студентският дух” е духът на справедливостта.
Автор: Деян Енев