Скандалът с ареста на журналиста от "Биволъ" Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биру е колкото поредният с марка "по български", толкова и различен. Защото за пръв път случай, чиято тема е "корупция по високите етажи на властта", директно, в ефир, демонстрира пропастта на недоверието към МВР.
За тези, които (още) не са запознати – Стоянов и Биру отиват в Радомирско да разследват дали голямата строителна компания "Джи Пи Груп" гори документи, в които може да има доказателства за корупционни практики. Те правят това, след като, по думите на Стоянов, са подали сигнал до ГДБОП, че от офиса на строителната компания се изнасят документи. На място, посред нощ, двамата журналисти и техен приятел адвокат са задържани от автопатрул от Перник и не им е дадено да ползват правото си на един телефонен разговор. Съответно скандалът гръмна както в Румъния, така и в България.
В краткото описание на случая обаче има много детайли – малки и по-големи, които показват, че морето не е до колене. Показват всъщност каква помийна яма е морето. Да започнем с отношението на МВР. Първо – директорът на ГДБОП Ивайло Спиридонов хем казва, че подопечните му са започнали работа по сигнала на журналистите, хем в засада при горящите документи дебнат полицаи, които не са от ГДБОП, но получиха специална похвала за това какво са направили и че са задържали журналистите, тъй като са се появили на потенциално местопрестъпление. Същевременно Спиридонов не отрече, че началникът на РПУ Перник не знае защо журналистите са се появили на място?! Значи редови полицайчета знаят, ръководителят на местна полицейска структура не знае - защо?
Второ – Спиридонов постоянно повтаряше, че макар разстоянието от София до Пернишко да не е толкова голямо, то ГДБОП не можели да реагират с бързината на телепортация. Тук се появяват няколко въпроса – например Спиридонов дали знае, че телефонът е изобретен преди векове? И дали оправданието е, че ГДБОП не са реагирали толкова бързо, колкото е трябвало, защото сигналът е подаден прекалено късно?
Трето – и Стоянов, и Спиридонов потвърдиха, че имало втори автомобил с документи. Той трябвало да отиде в Радомирско, за да бъдат горени и тези документи. Къде е сега този автомобил – наблюдаваме го, обяви денонощие и половина по-късно шефът на ГДБОП. Какъв следва да е умственият ти потенциал да не действаш да конфискуваш въпросните потенциални доказателства, след като историята се раздуха толкова?
И четвърто – защо главният редактор на "Биволъ" Атанас Чобанов е давал на ГДБОП информация "на час по лъжичка" за случая, по думите на Спиридонов? В крайна сметка Чобанов и екипът му вярват или не вярват на полицията ни? Ако не вярват, защо въобще ѝ казват каквото и да е, преди да завършат цялата си история? Ако ѝ вярват, защо не е безусловно? А ако Спиридонов лъже - тогава всичко е ясно. Защото такава информация, каквато "Биволъ" претендира, че има, не се намира просто ей така. До нея можеш да получиш достъп само през източник, който е или вътрешен, или от службите. При втория вариант излиза, че източникът от службите търси журналисти, вместо с колегите си да се хванат на работа. Отново пределно ясно защо.
В цялата история едно е сигурно – никой здравомислещ не вярва на българската полиция. И няма как да ѝ вярваш, когато за 30 години в България не беше изобличен и вкаран в затвора дори един по-едър престъпник, да не говорим политик или управленец. Точно затова и аз на мястото на Димитър Стоянов бих отишъл на което и да е поле да светя на полицията какво точно прави – защото това е полицията, която не можа да намери двама избягали през централния вход на Софийския затвор рецидивисти, това е полицията, която пише в официалния протокол за катастрофата по вина на бащата на президента думичката "тротонедка", това е полицията, която всяка година гълта по над 1 млрд. лева и все не ѝ стига, за да хваща престъпниците. А за да можем да тръгнем напред, трябва да повярваме точно на полицията и съдебната система – но не можем, просто защото те не ни дават достатъчно основания да им се доверим.
Така че, вместо г-н Спиридонов да ни разказва смешки в ефира на bTV как някакъв негов колега умрял от ужас, че била счупена служебна кола при акция, да си зададе въпроса защо хората предпочитат да ходят по медиите, а не в полицията, когато на главата им дойде проблем. Защото въпреки че и медиите у нас са пробити ужасно – все пак историята за Димитър Стоянов и колегата му стана водеща за най-големите български телевизии чак когато се разсмърдя навсякъде другаде, все пак има някаква гласност. А нещо е винаги по-добре от нищо – от нищото, наречено българска полиция!
Автор: Ивайло Ачев