Скандалите, които съпътстват Здравната каса, не са от вчера. Тази институция някак изначално тръгна наопаки - за ужас на тълпящите се пред сградата на Касата отчаяни хора, които търсят помощ за себе си или за децата си.
Важно е да отбележим, че скандалът с раздадените бонуси, който ще завърши с поисканата от премиера и подадена от д-р Нели Нешева оставка, не е първият скандал, в чийто епицентър стои Здравната каса.
Въпросната институция някак изначално тръгна наопаки – макар създадена с идеята да въведе ред и правила в здравеопазването, да играе стожерна роля в комуникацията между лекари и пациенти, да гарантира правата на българските граждани за достъп до медицинска помощ.
Изгубената мярка
Първата причина е, че идеолозите на Здравната каса разказваха добрите си намерения публично, а задкулисно имаха наум свои икономически и приватизационни проекти и този двойнствен дух се разнесе надолу по веригата. Да я наречем чиновническа, въпреки че повечето чиновници в Здравната каса са и лекари, полагали Хипократова клетва.
Още “когато се наливаха основите” на институцията, ярко впечатление произвеждаше разминаването между лукса и разточителството, с които се изграждаше чиновническата обител в центъра и регионите, и състоянието на болниците, в частност и здравеопазването като цяло. Тогавашният контраст, макар и посмекчен във времето тук и там, съществува и до днес.
Достатъчно е да влезем в сградата на 13 ДКЦ, който е съвсем в съседство със Здравната каса, долепен направо, и да почакаме половин час в студа пред кабинетите на някои от прекрасните лични лекари, които работят тук. Но и един поглед стига, за да зърнем олющените мазилки, изключените акумулиращи печки от соцепохата, тягостния неуют.
Степени на безчовечността
Когато притурим и надменното немилосърдие, което излъчват разни безумни и несъвместими със страданието и хумаността ограничения и казуси, струващи пари, но и човешки живот, когато споменем съдебни процеси на раковоболни срещу Здравната каса, ще разберем, че буквално става дума за война с предизвестени победени.
Защо пиша за Здравната каса и за оставката на д-р Нешева, след като въпросът вече изглежда решен? Защо, заради солидарността с тълпящите се пред сградата отчаяни хора, които търсят помощ за себе си или за децата си?
Живея на пет минути път оттам и почти всеки ден ги виждам, съчувствам им, поставям се на тяхно място, но дори и да не е така, дори и на Луната да съм, пак бих чула воплите на онкологично болните, за които все не достигат лекарства и апаратури, за поставените на хемодиализа, за децата с редки и тежки заболявания и увреждания. Защо, заради моралната укоримост към взетите по закон бонуси?
Нима има лесен отговор?
Българският лекарски съюз не подкрепя оставката на д-р Нешева, смята я за много добър професионалист и не е изключено освирепялото от бедност мнозинство да я съди неправилно, в пристъп на социален гняв и дори завист. И дали същото мнозинство би се ожесточило така, ако премиите бяха раздадени в спешната помощ, например?
Аз съм дете от лекарско семейство, знам какво означава всекидневното и непосилно обречение на тази професия. И тъкмо това познание ми подсказва, че с оставката на д-р Нешева нито един въпрос в здравеопазването, освен моралният, няма да бъде решен.
То е не просто сложна, а болезнена територия, в която човешкият живот и достойнството са безапелационни ценности, но уви, и парите имат огромно значение. Търси се мярката, значи, и дано все някога я намерим...
