Съзнателно използвах думата "грях" в заглавието вместо престъпление, макар че в случая двете понятия се родеят по смисъл. Ако бях казал "престъпление" щях да предизвикам непременно армията от нароили се напоследък юристи да ме атакуват, питайки по кой закон, по кой член и по коя алинея се позовавам, използвайки въпросния и наистина спорен до доказване на противното термин "престъпление". А така, използвайки по-обтекаемата или, може би, по-невинната формално, но категорично по-силната дума "грях", която не се подчинява на някакъв закон, а е оценима единствено пред Бога, използвана от моите предци, мога да предизвикам единствено синодалните дядовци, които, както винаги, са заспали дълбоко в своята дрямка и сякаш тях не ги интересува това, че нацията ни е пред провал и не толкова поради пандемията или, не дай Боже, защото ни е сполетяло някакво природно бедствие, а заради собствената си простотия. А простотията е ментална категория и, както казваше баща ми – тя не ходи по гората, а по хората.
Между другото моите баби и дядовци бяха родени в онази, нашата Македония и след 1918 г. са се преселили след неуспешната, но не по тяхна вина, мисия на мъжете-опълченци от фамилията ни, оцелели само ранени като неуспешни освободители на западната част от собствената си родина, нашата България. Тези хора никога не бяха влизали в съд, бяха неграмотни, но набожни и в случаи, когато виждаха неправда, усещаха не толкова вина у виновния, а греховност, която категория за мен е по-страшна като оценка в сравнение с категорията вина. Ако сега тези мои баби и дядовци бяха живи, щяха да кажат категорично, че голям грях е да опростачиш целенасочено немалка част от народа си и да го доведеш, в крайна сметка, до никъде. Това да предпочетеш да те управляват неграмотни хора е плод на простотия и нищо друго! Но част от тази простотия не е присъща по рождение, а целенасочено и старателно отглеждана в годините назад. Защото наистина е по-лесно за опростачилите да управляват прост народ, разбира се, с посредници или, което е равносилно – по-лесно се лови риба в мътна вода. По този повод неслучайно народът ни е казал: прост народ – слаба държава, а разсъждавайки с математическата логика може да се направи опозитивното съждение: слабата държава е присъща на простия народ.
Веднъж, беше преди 25 г., неграмотната част от електората пробва да даде властта на "левите". И какво се случи? Тотален провал – ограбени банки и хиперинфлация! Е, все пак нещо остана: от трибуната на Народното събрание все още и без капка срам ни дава акъл един от тези, които ни провалиха до тогавашното дъно. Слава Богу, че след този експеримент се стабилизирахме и решихме, че се отблъскваме от дъното, но този, който успя до голяма степен да направи това, е сега най-оплютият и стои в сянка, защото не уйдисва на вкуса на т.нар. задкулисие. Който не го вижда това задкулисие е или откровен глупак, прост човек (не непременно простак!) или обикновен наивник.
Втори път, пак някои от нас опитаха, но не толкова заради собствената си промисъл, а отново по внушение на задкулисието, да дадат правото на набожния ни цар, видите ли, да ни управлява. И този път се видя докъде стигнахме. В крайна сметка от това царско управление властта попадна в ръцете на размито множество от безотговорни субекти без визия за развитие на нацията ни.
Трети път пак същите хора от електората, и отново, разбира се, с намесата на закулисието, опитаха да ни управляват с пожарникар, подпомаган от физкултурник. И след 10 г. пожарникарско управление се видя пак докъде стигнахме: до слаб растеж на икономиката, до съмнително честно разпределяни пари от еврофондовете, до тотална корупция! А как ни се искаше (и продължава да ни се иска) да дръпнем напред, като много страни от ЕС с нашите характеристики – площ, брой население, а някои дори и с по-лоши климатични условия спрямо нашите.
Сега отново същият контингент от електората и, разбира се, с (не)прякото участие на задкулисието (то затова е задкулисие, защото гледа да не се показва пред публиката), пробва да го управлява не с друг, а... с шоумен?! За по-образованите и за по-умните от нас е ясно докъде ще стигнем. До никъде, разбира се. И за кой ли път? Е, питам се: докога?
Докога нискочелото множество от електората, умело дърпано със сякаш невидими конци от хора, които натрупаха много пари от простотията на масата, ще определя кой да ни управлява по такъв начин, че да страда цялата нация? Докога нискочелата част от електората няма да може да проумее, че някой, който прави помпозни шоупрограми и концерти, на които ти да куфееш, да слушаш чалга, "сръбско", "гръцко", маанета и прочие простотии, в крайна сметка ще те отведе до по-стегнат хомот, от който накрая ще се задушиш или в един момент ще влезе някой в твоя двор и ще ти каже: аз управлявам тука! Същият този ще те прогони и тази наша златна като природа България вече няма да е наша. Нея просто няма да я има.
Затова казах най-горе: да опростачиш нацията е много голям грях. И бих повторил: грях пред Бога и пред онези, които са успели да я опазят на такова ветровито и кръстопътно място, за да ни я предадат на нас като на тепсия!
Боже, спаси България от нискочелото "мнозинство", от разните там царе, царедворци, струяри, физкултурници, псевдополитици и шоумени!
Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.
