Едно мнение, споделено във Facebook относно организираните от Кристалина Георгиева български хора в европейските столици ме накара да напиша този текст. Ето какво казва Жанина Драгостинова по темата: "Не разбирам смисъла на т.нар. "дълго хоро" из различни европейски столици, а вече втора година и в Брюксел, водено от Кристалина Георгива. Какво показват освен ниско самочувствие? Булгар, булгар?"
Това мнение абсолютно съвпада с моето и с това на много други хора. Затова ще споделя моята гледна точка, която се базира и на дългогодишния ми опит с пиар и маркетинг извън България.
Една от най-слабите страни на българската държавна политика е неадекватният пиар. Ако има нещо, което много ни вреди, това е невъзможността да се изгради имидж с адекватни методи. Това се отнася и за витите хора по европейските столици. Едно е да правиш някакъв криейтив флашмоб с български танци или музика на някой площад (както сме виждали много по света), друго е да се изтъпанчиш организирано на площада в „чужда къща“ и да започнеш да надуваш гайдата. Едно е да си музикант, танцьор или какъвто и да е "пърформър" в чужда столица, едно е да участваш в културен фестивал или да си част от дни на българската култура в чужда страна, друго е да правиш вити хора с българската диаспора на мегдана в чужда страна, предвождан от български еврокомисар.
Защо г-жа Георгиева си е въобразила че това ще умили чужденците и ще ги накара да се заитересуват от България? Защо си мисли, че този „патриотичен трик“ ще вдигне имиджа на страната ни или ще накара чужденците да посетят България? Няма безплатен обяд! А нашите пиар напъни винаги искат да минат възможно най-тънко – без да правим разумни туристически кампании, без да се напънем да измислим нещо оригинално, без да даваме пари за международна реклама и стратегия и ако може така безплатно Силвестър Сталоун или Салма Хайек да кажат нещо хубаво за България, ама да не е за туристическа реклама на страната, ами така, между другото, да споделят колко хубаво правят филми в България... А ние от благодарност да сгащим Антонио Бандерас в коридора на хотела му и да му свирим на гайда, докато той неловко гледа нашите патриотични напъни.
„Патриотизмът“ на българите в последно време се е превърнал в едн досадно тупане в гърдите и надуване на гайдата за щяло и нещяло - без покритие, господа, без покритие. Това да надуваш гайдата и да играеш хора не те прави патриот, нито така се привлича международен интерес. Така както не те прави патриот да развяваш пищова, облечен в бутафорни потури и да се правиш на Левски или да гледаш само назад и да черпиш „национална гордост“ от миналото. Това е избиване на комплекси. Комплекси на собствена неадекватност и дълбок провинциализъм, застинал в миналото.
Българското културно наследство е прекрасно, също толкова колкото и на много други народи. Не съм виждала чехи, поляци, гърци, хървати или словенци да правят вити хора по мегданите, просто защото им е хрумнало да се похвалят, че и те имат народни танци. Хубаво е да се хвалим с постижения си, но нека го правим интелигентно и ненатрапчиво, а не като „Булгар! Булгар!“.
Автор: Татяна Кристи
