Каква чутовна енергия е вложена във Всеучилищния химн "Върви, народе възродени"! Не е за чудене, защото негови автори са двама учители - от онези, с мисия и с неизчерпаема всеотдайност към просветното дело. Текстът е създаден от Стоян Михайловски през 1892 г., когато е бил даскал по френски в Русенската мъжка гимназия. Стихотворението е със заглавие "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Същата година то е публикувано на 15 априлий същата година в списание "Мисълъ" в Русе.
Едва след 9 години учителят по музика в Ловеч Панайот Пипков, заслушан в гръмка ученическа рецитация, спонтанно написва мелодията. Днес ни изглежда повече от странно това - както си седи, даскалът по музика да хване тебешира и с него да изпише ноти по върху черната дъска. Когато удря звънецът за края на часа, музиката била напълно завършена, а учениците дори я разучили. Същата година на училищния празник я запяли всички.
На 11 май 1901 г. в Ловеч е изпълнен за първи път химнът за възхвала на Кирил и Методий, тъй като на тази дата църквата почита Светите равноапостоли. От тогавашните 14 куплета години наред се пееха само няколко. Да не забравяме, че текстът е търпял и вмешателства през соца. Редакциите са били свързани със споменаването на Бога, както и със завладените от българския меч земи.
Така или иначе този текст е оцелял до днес. Превратностите на времето са променяли и празника, и неговото название. "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" преди 2 години стана "Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност". Идеята (на "Патриотичния фронт") беше да се подчертае, че писмеността не е славянска, а родна, българска. И на нея са написани първите славянски книги.
Според някои учени това беше неточна трактовка на фактите и избиване на комплекси. Но пък политическата причина бяха изявленията на куп елитни руснаци, включително Путин, за произхода на кирилицата. Той ни запали фитила с изявлението, че писмеността дошла "от македонските земи". Да беше жив Дядо Славейков, би възкликнал политнекоректно: "Де гиди, гьостерица неокастрена!"
Както и да го нарекат, ние си го знаем като 24 май и не ни трябват никакви уточнения на какво е празник. На най-българските неща! Школското звънче, букетът за учителката, портретите с венци за Светите братя, буквите - да, най-вече буквите! Защото кирилицата е тази, която във душите грей. Без значение къде и как се пържат тези многострадални души български - в коя държава, на кой континент, с какво занятие. Родната азбука е нещото, което ни обединява, защото колко народи имат собствена азбука?
Тази гордост ни изпълва всяка година на 24 май. Още от 1851 г., когато в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. След още 5 години, през 1856-а, Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. Така школото става основния обект и субект на празника, а впоследствие се добавят и хората на изкуството и културата.
Още дълго могат да спорят учените - наши и чужди, колко е българска тази азбука, как точно е създадена, къде и от кого. Факт е, че сума ти славянски народи си пишат на латиница, макар да им се разбира речта почти изцяло от всеки българин. Изобщо в темата за славянството е трудно да се излезе на глава с панславянските талибани, както и с опонентите им, които също са своего рода талибани.
Ние този въпрос нито имаме начин да го решим, нито си струва енергията. Защото има и друг факт - преплакната през "славянското четмо и писмо", българската азбука стига до многомилионното рускоезично население, което я ползва и днес. И колкото и да се вбесяваме, за западняците това си е руска азбука. Те хабер си нямат кой е Константин Философ с монашеско име Кирил.
Това е достатъчен стимул с безграничните възможности на днешното технологично време да правим всеки според силите си просветителска кампания на родните букви пред света. Да ги промотираме по всички възможни начини. Всяка година не само на този празник, а и при всякакви поводи да повтаряме на децата си, че тези букви са си наши, български. Защото нашето Аз-Буки-Веди е онази спойка, която ни прави нация, дала нещо на света.
Автор: Стефан Стефанов
