През 2021 г. България възприе нов подход по отношение на спора с Република Северна Македония (РСМ). Президентът Радев и назначените от него служебни правителства изместиха фокуса от работата на Съвместната комисия и проблемите, свързани с общата история, към съвременните реалности - зачитането на правата на македонските българи и прекратяването на говора на омраза.
Българските представители започнаха да обясняват този нов подход на нашите западни партньори, както и да предлагат варианти за деблокирането на преговорния процес. Това обаче така и не можа да се случи, въпреки всички очаквания и надежди. В края на ноември България ясно и недвусмислено обяви, че на предстоящата последна за годината среща на ЕС през декември няма да може да даде зелена светлина за започването на преговорния процес с РСМ. Резонно беше посочена и причината, а именно - нежеланието на македонската страна да започне работа по изпълнението на актуалните български предложения. В подкрепа на това говорят фактите - анонсираният за края на месец октомври кръг от срещи не се състоя, не беше договорен и т.нар. "Протокол 5+1".
Вече втора година РСМ не намира за необходимо да изпрати свой посланик в София. На организирания това лято в РСМ "Преспански форум за диалог" бяха поканени около 300 висши служители от Европа и САЩ, но не и български представители. Македонските учени от Съвместната комисия напълно абдикираха от работата си в нея, отказват да продължат дискусиите и правят опити да ревизират дори уж постигнатото съгласие по малкото вече отметнати точки. Наблюдаваме отказ и от поетите ангажименти във всички останали области – икономическо сътрудничество, инфраструктурни проекти, културен обмен. Скопие едностранно спря работата по изграждането на коридор №8 през 2020 г. и дори загуби част от отпуснатото европейско финансиране. През юли и октомври 2021 г. бяха проведени дежурните срещи, след които хоризонтът за реализацията на проектите вече е 2030 г. Противно на ласкавите думи и многобройните обещания, РСМ вече четвърта година не изпълнява ратифицирания Договор за приятелство и добросъседство, а продължава да разчита на международен натиск, който да принуди България да направи компромис и да допусне започването на преговорния процес с ЕС. Свидетели сме на арогантно отношение, организиране на платена клеветническа кампания, черен ПР и лобиране против страната ни. От българска страна пък наблюдаваме неубедително представяне на позицията ни, чести промени в исканията, почти пълно бездействие на научния и медийния фронт.
Какво трябва да направи България в международен план?
1. Да продължи досегашния курс на отстояване на българските национални интереси.
2. Да информира адекватно нашите партньори от ЕС за няколко ключови момента от двустранния спор, така че те да вникнат по-лесно в неговата същина и да разберат нашата позиция:
- какво представлява македонизма. Нормално е това куриозно понятие да не говори нищо на хората извън Балканите. Трябва да бъде обяснен неговият генезис, процесът на насилственото му утвърждаване от тоталитарната власт на Титова Югославия и неговите съвременни измерения. Последното е най-важно, защото противоречи на принципите, върху които е изграден ЕС.
- какви лъжи тиражират постоянно властите в Скопие. Основните от тях са: "България отрича правото им на самоопределение", "България иска да се признае българско малцинство в РСМ", "България нарушава Договора за добросъседство", "Македонската нация е етническа, а не политическа по своя произход", "България блокира процеса на присъединяване на Западните Балкани". Тези лъжи са разобличени в пълната версия на този анализ, линк към която ще намерите в края.
- каква е обективната истина за миналото на историко-географския регион Македония и фалшификациите, които се извършват институционално от десетилетия в РСМ. За целта да бъде съставен и ползван кратък набор от исторически документи от чуждестранни учени, дипломати и пътешественици за характера на населението и езика в Македония в миналото.
- каква е обективната истина за произхода и характера на т.нар. "македонски език". За целта може да бъде използвана издадената през 2021г. от международен екип "Бяла книга за езиковия спор между България и РС Македония". Книгата вече е преведена и издадена на няколко от основните европейски езици.
3. Да продължи да настоява в преговорната рамка да бъде включена Пътна карта, която предварително да бъде договорена с РСМ. Това ще гарантира ангажимента на ЕС да защити солидарно интересите на своята страна-членка България и ще включи изпълнението на договореностите в мониторинга за напредъка на РСМ по пътя за нейното пълноправно членство.
4. Да настоява в преговорната рамка с РСМ да се използва формулировката от преговорната рамка на Черна гора - "официалния език“ на страната-кандидат, което ще бъде в синхрон и с Договора от 2017 г.
5. Да не се поддава на упражнявания натиск от чужди правителства. България е суверенна държава и има пълното право да провежда собствена външна политика за отстояване на националните си интереси. Още повече, че официалната ни позиция се ползва с внушителната подкрепа на нашето обществено мнение.
6. Да запознае европейските ни партньори с факта, че Скопие финансира клеветническа кампания срещу страната ни в международен план (например чрез института ИНФИМЕС, спонсориран официално от РСМ и чиито ръководители са съветници на Заев ). Правителството на Заев наскоро отпусна и близо 30 млн. евро за лобиране в Европа и САЩ за получаване на дата за започване на преговорите през декември. Към това следва да бъдат добавени и данни за тиражирането на фалшиви новини, например за думи на френския президент Еманюел Макрон.
7. Да осигури средства за медийна кампания в Европа и САЩ, чрез която да направи обществено достояние изложените в т.2, т.5. и т.6 факти.
8. Да осъществи пълна подкрепа с всички свои ресурси за приобщаването на РСМ към голямото европейско семейство. Защитата на националните ни интереси не се ограничава само с поставянето на вето, а с про-активното съдействие за демократизирането на македонското общество и провеждането на реформи.
Какво трябва да направи България в двустранните отношения с РСМ?
1. Да продължи досегашния курс на отстояване на българските национални интереси.
2. Да бъде съставена и ратифицирана от македонска страна Пътна карта, съдържаща всички наши изисквания към РСМ. Сред тях тук ще подчертаем: спирането на езика на омразата, зачитането на правата на българите, обективизиране на историческите факти и последващото им включване в учебната програма, поддържането на вече приетата теза за обща история с България, отказ от малцинствени и териториални претенции, прилагане на договорената формула за езика.
3. Да потвърди, че очаква започване на изпълнението на поставените искания, както и доказателства за тяхната необратимост като условие за започване на преговорния процес с ЕС.
4. Да изиска правни гаранции, че Договорът от 2017 г. няма да бъде денонсиран от някое следващо правителство в РСМ, каквито заявки многократно са правени от ръководителите на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. За нас е от изключително значение Договорът да бъде запазен, защото в него се съдържат както ангажиментите, поети от македонска страна, така и ключовото признание, че имаме обща история.
5. Да изисква пълно зачитане на правата на българите в РСМ.
6. Да осигури постоянен мониторинг чрез МВнР и достъпни канали за комуникация, по които македонските граждани да могат да подават сигнали в случай на дискриминация, репресии по етнически признак или незачитане на техните права. Да бъде създадено специално звено, което да приема подобни сигнали и да ги разпределя към съответните наши институции за съдействие и правна помощ.
7. Да поддържа искането на македонските българи да бъдат вписани като държавотворен народ в конституцията на РСМ. Това би гарантирало техният статут и равноправие с останалите народностни групи. Юридическото потвърждение за тяхното съществуване ще обори един от основните постулати на македонизма – че на територията на Македония няма българи, и ще им вдъхне смелост да изразяват свободно своята етническа принадлежност. Ще могат безпроблемно да организират свои културни прояви, фестивали, събития, да участват според приетия квотен принцип в местното управление в общините, където техният брой е значителен и ще ползват всички останали права и свободи, които конституцията на страната гарантира на останалите етнически групи.
8. Да предложи Съвместната комисия да бъде реорганизирана и да започне работа по нов, прозрачен и адекватен на нуждите на двете страни начин, като за целта:
- да бъде сменен изцяло състава на комисията и от българска, и от македонска страна;
- са бъдат избрани нови екипи от преговарящи, които да включват уважавани и доказани авторитети по темата, сред които да присъстват историци, лингвисти, педагози, юристи и дипломати;
- от българска страна в екипа да бъде включен поне един македонски българин;
- да бъдат постановни с писмено споразумение обхвата и целите на работа, методологията и инструментариума, сроковете за изпълнение и отчетност;
- всяко заседание на комисията да бъде публично достъпно онлайн;
- всички документи, разглеждани и изготвени от комисията, да бъдат публично достъпни онлайн;
- да се публикуват регулярни отчети за работата на комисията;
- всички договорености, постигнати като резултат от работата на комисията, да бъдат незабавно обнародвани и приложени в практиката, според техния характер и съотносимост към актуалните проблеми.
9. Да договори излъчването на български телевизионни програми в РСМ;
10. Да започне ефективна работа по реализацията на всички инфраструктурни проекти – свързване на железопътната, газопреносната и електропреносната мрежи, изграждане на нови КПП-ве, изграждане на магистралата София-Скопие.
11. Да изиска премахването на всички пречки пред навлизането на български капитали в РСМ.
12. Да договори и открие филиали и кампуси на български университети в РСМ.
13. Да изиска да бъдат заличени всички обидни квалификации спрямо българите от учебниците, музеите, табелите и паметниците в страната.
14. Да настоява да бъде прекратена платената клеветническа кампания срещу България в международни организации, институции и пред отделни високопоставени европейски чиновници.
15. Да насърчи отварянето на архивите на югославските тайни служби. Така ще станат широко известни репресиите, извършени над хиляди местни граждани заради тяхното българско самосъзнание, както и истинското лице на македонизма. Жертвите на тоталитарния режим и техните наследници ще могат да научат истината и да получат компенсации за причинените страдания. Да напомним, че РСМ е единствената държава от бившия Източен блок, която не е осъдила престъпленията на комунистическия режим.
16. Да поиска обяснение за "изчезването" на стотиците хиляди българи, посочени в различни източници като население на днешна РСМ преди 1945г. (официални преброявания, статистики, църковни регистри и др.). Каква е била тяхната съдба, защо днес ги няма и за това население не се говори?
17. Да отправи конструктивно предложение за промяна на наименованието на езика в РСМ, към което да се добави определение – северномакедонски, новомакедонски или друго, така че да бъде гарантирано преустановяването на времевите и териториални претенции за неговата история и обхват, които не отговарят на реалностите и представляват посегателство към историята и обхвата на българския език и култура. България не може да допусне да бъде международно общоприето твърдението, че езикът, използван от населението в Пиринска и Егейска Македония, Албания, от емигрантите и бежанците от област Македония, както и от личностите от миналото на тази област преди 1945г. е еднакъв с кодифицираният едва през 1945г. т.нар. "македонски език". В изброените области и общности носителите на езика винаги са го наричали български, а не нещо друго.
18. Да подкрепя и поддържа диалог с македонски граждани, които приемат обективния прочит на историята и са на проевропейски, демократични позиции за разрешаване на спорните моменти. Напоследък не само политици като Денко Малески, Любчо Георгиевски, Никола Тодоров, Петър Колев и Емил Киряс, но и общественици като проф. Георги Трендафилов, проф. Катерина Колозова, проф. Горазд Росоклия, Виктор Канзуров, Младен Сърбиновски, Димче Петкоски, Александър Панев, а също и редица албански интелектуалци като Ким Мехмети, Насер Селмани, Блерим Латифи, Арсим Зеколи, Керим Лита, Джевдет Пожари, Фейзи Хайдари и др. издигат глас в защита на истината и апелират за приятелство с България.
19. Да предложи да се провеждат регулярно съвместни заседания на правителствата на България и РСМ, поне 2 пъти годишно. На тези срещи ще може конструктивно да се обсъжда развитието на всички проекти и теми в двустранните ни отношения и да се вземат необходимите решения.
20. Паралелно на двустранните преговори и преговорния процес за прием в ЕС, България да се възползва от провала на пост-югославският проект "Отворени Балкани" и да предложи алтернатива на РСМ за по-тясно икономическо сближаване, осигуряване на достъп до европейския пазар през наши компании, облекчаване на митническия режим и други икономически мерки.
Какво трябва да направи България в България?
1. Да положи усилия за засилване на културния обмен между двете държави, като това включва законодателни инициативи и правителствени програми.
2. Да направи нужното, за да могат да бъдат излъчвани македонски телевизионни програми в България.
3. Да подпомага институционално организациите на македонските българи в тяхната културно-просветна дейност и да организира регулярни срещи с тях, на които те да споделят своите проблеми.
4. Да осигури приоритетно експортно финансиране и финансови програми за българските инвестиции в РСМ.
5. Да се възползва в максимална степен от опита си в усвояване на европейски фондове и програми, който да приложи в реализирането на трансгранични проекти с РСМ. Да съдейства за отпускането на финансиране от страна на ЕС за ключови инфраструктурни и културни проекти между България и РСМ.
6. Да бъде създаден нов закон за българското гражданство, който да дава бърз и улеснен достъп до него на всички етнически българи от нашата диаспора. Не може този проблем да продължава да се прехвърля на всяко следващо правителство, защото "не е сега времето". Той засяга негативно настоящето и бъдещето на нашите сънародници – невъзможността за постоянното им пребиваване в България, за обучение, за работа, особено на фона на огромната демографска криза у нас. Недопустимо е нашите сънародници зад граница да не са равнопоставени по отношение на своите права спрямо родените тук и да бъдат изправяни пред прекомерни административни изисквания, непосилни разходи и огромни срокове, след преодоляването на които евентуално да могат да получат нещо, което им се полага по право. България трябва да вземе пример от държави като Румъния и Унгария, които отдавна са решили този проблем в своето законодателство и да изпълни своя дълг към българите, които не по своя воля са останали да живеят зад границите на нашето отечество. Към момента наблюдаваме тъжни куриози като факта, че българската държава не желае да признае българския произход на сънародниците ни от Албания, след като с много дипломатически усилия официалното постигна признаване на българско малцинство там. Или този на наши сънародници от Беломорието, което дава основания за нападките на македонистите, че нямаме право да твърдим, че Гоце Делчев е бил българин, след като не признаваме за българи потомците му.
7. Да разобличи лъжите и манипулациите, които спорадично се тиражират в българското медийно пространство от група лица, които демонстрират близки връзки и подкрепа за правителството на Заев в РСМ: "Ако РСМ не бъде допусната веднага в ЕС, ще остане пленена в руско-сръбската хватка", "Историята не е важна за настоящето", "Лицата, получили българско гражданство до момента, не се чувстват българи и го правят от користни подбуди, за да могат да пътуват и работят в Европа", "РСМ не краде и не фалшифицира българска история - това е остаряло мислене, в модерната наука на почит е мултиперспективността на интерпретациите", "Тезата за наличие на историческа истина са продукт на българската националистическа наука от епохата на живковизма", "По време на преговорния процес РСМ ще се промени по естествен път и ще спре с фалшификациите и говора на омраза спрямо българите“. Тези лъжи са разобличени в пълната версия на тази статия, линк към която ще намерите в края.
На 27.11 се проведоха преговори между партиите от бъдещата управленска коалиция на България на тема "външна политика". Техните позиции по въпроса за отношенията ни с РС Македония в голяма степен се припокриват с повечето предложения, изложени в тази статия. Предстои да видим обаче как бъдещият ни кабинет ще съумее да се справи с три ключови задачи:
1. Да убеди бъдещото правителство на РСМ да подпише Пътната карта с всички български искания.
2. Да изиска изпълнението на няколко ключови наши искания ПРЕДИ да дадем зелена светлина за стартиране на преговорния процес за прием на РСМ в ЕС.
3. Да убеди ЕС договорената Пътна карта да влезе в преговорната рамка, а някои от нашите искания да бъдат включени още в първите няколко преговорни глави.
Най-важните приоритети за България следва да бъдат защитата на правата на всички българи и отстояването на националните ни интереси. От изказванията на българските държавници напоследък е видно, че София продължава да настоява за провеждането на открит диалог и е про-активната страна в рамките на двустранните преговори със Скопие. Българският подход е конструктивен и добронамерен, но ключът към мечтаното европейско бъдеще на РСМ е в ръцете на нашите съседи. Само практическите доказателства за изпълнение на поетите ангажименти ще позволят на отношенията ни да се придвижат в положителна посока и да се реализира желанието на нашите братя и сестри за пълноправно членство в ЕС.
Пълният текст на настоящата статия можете да прочетете онлайн на сайта sbornikstrumski.com
Автор: Методий Иванов
