Руският аналитичен център „Левада“ ежегодно проучва кои са държавите в света, които според руснаците, са най-дружелюбно или най-враждебно настроени към тях. Изводите от техните анкети говорят за осезаема промяна, свързана с България. През 2016 г. делът на руснаците, които смятат България за дружелюбно настроена страна, е спаднал почти три пъти до 4%. А от миналата година България вече е в списъка на 30-те най-враждебно настроени към Русия държави. Тази година анкетираните руски граждани й отреждат 26-то място в този „негативен“ списък. Какви са причините България да се окаже сред „враговете” на Русия?
Заблудите по отношение на Русия
Бившият посланик в Москва Илиян Василев е категоричен, че голяма част от българското общество все още не разбира истинските мотиви, които определят политиката на Русия по отношение на България от 1878 г. насам. „Всъщност няма нищо драматично в начина, по който руснаците оценяват отношението на заобикалящия ги свят към тях. След анексията на Крим и войната в Донбас през 2014 г. в Русия трайно се настани така наречената „обсадна психика“, която налага представи от рода: „Врагът е навсякъде!“. Това, разбира се, се отрази и на отношението към България, която е част от Европейския съюз и НАТО. Враждебните нагласи към нея ескалираха след провала на „Южен поток“- проект, чрез който беше направен опит да се пробие енергийното законодателство на Европейския съюз“, изтъква Василев. Според него, възможностите на Кремъл да манипулира общественото мнение са огромни, благодарение на факта, че властта в Русия на практика държи в ръцете си почти всички телевизионни канали. А те са основният инструмент за медийно въздействие в страната.
„Големият проблем за България обаче не са внушенията на кремълската пропаганда. Големият проблем е една здраво вкоренила се през последните 138 години заблуда сред голям брой българи, в това число и сред много бивши и настоящи висши държавници. А тя е, че ако ние симпатизираме и се кланяме на Русия в израз на вечна признателност, тя ще ни отвърне със същите чувства и жестове“, твърди Василев. А твърденията, че общите славянски корени и православието издигат България в очите на руските управници, е била и си остава една дълбока заблуда“, убеден е той.
Желязната логика на руските интереси
„Един основен принцип на руската политика към близки и далечни страни е останал непроменен през вековете: всеки, от когото Москва има или няма полза, бива съответно „уважаван“ или низвергнат“, обобщава Илиян Василев и добавя: „Ако някой не й върши работа, а България вече е сред страните от тази категория, всички ореоли като „братушки“, „славяни“, „православни братя“ излизат от употреба.
Те биха могли отново да бъдат извадени на показ, в случай че Кремъл реши да промени възприятията на руската общественост по отношение на България. Достатъчна е едномесечна кампания по телевизионните канали и зависимите печатни издания и българите отново ще станат „дорогие друзья" в сърцето на руснаците. Някои българи обаче продължават да се заблуждават, че има нещо друго, освен интересите, което определя политиката на Русия и симпатиите на нейните граждани“, твърди Василев.
В кризисни времена за Русия, каквото е сегашното, управляващите в страната се нуждаят от теми, които да осигуряват „спойката” на нацията и нейното послушание. Когато просперитетът, демокрацията и равните възможности не са налични като опции, на въоръжение идват измислените теми за „външния враг“, за „несправедливостите“ на историята към Русия, за това, че „всички обиждат“ руснаците и други от този род. „Ако се вгледаме в начина, по който руските медии отразяват България, формирайки съответното обществено мнение, ще видим, че през последните години почти не е имало нищо положително, казано за българите“, казва Илиян Василев.
Но защо отрицателният имидж на България се появи най-вече след спирането на руските енергийните проекти, а не след влизането на страната във „вражески“ на Русия обединения като НАТО и Европейския съюз? „Защото с отказа си от тези проекти България стана излишна за Русия. Освен това българското членство се случи във времената, в които Путин участваше в работата на Г-8, а Европейският съюз беше представляван от лидери като германския канцлер Шрьодер и италианския премиер Берлускони, които поддържаха подчертано приятелски отношения с Путин, казва Илиян Василев.
Той оценява отрицателната позиция на премиера Бойко Борисов спрямо проекта за обща отбрана в Черноморския басейн като прецедент, познат от времето на Тодор Живков. „Борисов бърка, че с подобно говорене и с репликиране на проатлантически настроените президенти на България и Румъния може да спечели симпатиите на Кремъл. Но Борисов има сериозно основание за тревоги след евентуална гневна реакция на Кремъл срещу подобни проекти. Свалянето му от власт през 2013-та беше следствие именно на подобна реакция“, заключава бившият посланик на България в Москва Илиян Василев.
Източник: "Дойче Веле"
