В приказката за трите прасенца едното е работливо, а другите две – мързеливи. Едното живее в тухлена къщичка, другите две – в кочина. И България ще прилича повече на кочина, ако "социалният диалог" не се промени.
Коментар на Ясен Бояджиев:
Всичко започна от изказване на един вицепремиер, който, вероятно поради неопитност, изглежда малко като "слон в стъкларски магазин". След среща с работодателски организации той обяви, че т.нар. "клас прослужено време" трябва да отпадне. Синдикатите тутакси заплашиха със стачки, което накара премиера да ги приеме и да им обещае, че отпадането "не е тема в момента". А вицепремиера – да се извини и да обещае, че в бъдеще няма да изразява лично мнение. Но вече беше късно.
Размяна на любезности
Работодателите обявиха, че политиката по доходите възпитава "търтеи (необразовани мързеливци), които непрекъснато искат, без да дават". Е, не всички работещи били търтеи, а "само" в съотношение 2:1 - като при трите прасенца. В оригинала на приказката две от тях били мързеливи и си направили къщички от слама и клони. Когато дошъл вълкът, се наложило да се спасяват при третото, работливото, чиято къщичка била тухлена. Във версията на работодателите трите прасенца си живеели в кочината и знаели, че работливото ще получи най-висока заплата, а мързеливите - по-ниски. След време обаче дошли синдикатите и въвели в кочината минимална заплата, минимални осигурителни доходи и клас за прослужено време. И вече всички трябвало да вземат минимум по 1000 лева. В резултат на което работливото прасенце напуснало кочината и заминало за чужбина.
Затова "синдикатите са вредни", "пречат за развитието на икономиката", "яхнали умиращия кон на популизма и експлоатирайки страха на политическия елит от протести, налагат своите ретроградни виждания за една все по-изоставаща и по-изоставаща България", казаха работодателските лидери.
Синдикатите не им останаха длъжни и контраатакуваха: "самозабравили се работодателски водачи" проявяват "нечувана агресия и цинично отношение към една от основните ценности на европейската демокрация, каквато е социалното партньорство и социалният диалог", "разпалват вражди и призовават към война", "взривяват социалния мир", призовават "за разрушаване устоите на европейската демокрация и на държавата", което представлява "престъпен състав".
Подобна размяна на любезности между двете страни не е нещо ново. Сега просто децибелите са по-високи от друг път, а нивото на т.нар. дебат – по-ниско. По-добре се чуват фалшивите тонове и по-ясно си личи, че това истерично надвикване има малко общо с цивилизования европейски тристранен социален диалог. Отговорността за това е и на двете страни, които с поведението си често опровергават собствените си тези и доказват тезите на опонента си.
"Защитниците на онеправданите"
Заели позата на безкомпромисни защитници на онеправданите, синдикатите пледират за постоянно "безалтернативно" повишаване на доходите чрез "по-справедливо разпределяне на произведеното" и най-вече чрез централно и административно наложени мерки без оглед на производителността, състоянието на икономиката и реалностите на пазара на труда. "Занимаваме се с измисляне на начини как да работим по-малко и да получаваме повече. Единственият начин е да се работи повече и по-добре", казва по този повод един от работодателите и изглежда прав.
Времената отдавна са се променили, но синдикатите защитават със зъби и нокти всяка "социална придобивка" и се противопоставят на всяка идея за по-модерни, гъвкави, реалистични и ефективни решения. Така и с наследеното законово задължение за редовно и автоматично повишение на заплатите, наречено "клас прослужено време".То може да е много приятно при депутатите и магистратите, например, но на други места, при днешната висока мобилност и динамика на пазара на труда, е доста нелогично, проблематично и дори опасно. То не стимулира по-качествената работа, по-високата квалификация и по-добрите икономически резултати, но затова пък, понеже не отчита конкретното финансово състояние на фирмите, може да стимулира преминаването в сивия сектор, да доведе до съкращаване или отказ от наемане на по-възрастни работници, до отказ от създаване на нови или до закриване на съществуващи работни места. По подобен начин стоят нещата и с любимото на синдикатите (възприето напоследък и от правителството) постоянно, безразборно и чувствително повишаване на минималната работна заплата. Така че крайният ефект от дейността на синдикатите едва ли съвпада с прокламираната от тях цел. А част от отговорността за състоянието на икономиката, заетостта и доходите е тяхна. Затова, колкото и да се вживяват в ролята на защитници на онеправданите, огромното мнозинство от работещите в страната не искат и да чуят за тях.
"Преуспелите билгейтовци"
Обратно на синдикатите, работодателите, заели позата на безкомпромисни защитници на пазарните принципи, пледират, че по-високите доходи могат да са само резултат от по-бърз икономически растеж и по-висока производителност на труда, за което са нужни подготвени човешки ресурси, по-добра бизнес среда и повече инвестиции. Така и въпросният "клас прослужено време", според тях, трябва да отпадне, понеже противоречи на принципите на пазарната икономика и понеже имало други, съвременни стимули и бонуси. Само че, с извинение, и те в случая се "правят на ударени". Понеже знаят много добре, че голяма част от самите тях въобще не плащат "класа прослужено време", защото са намерили начин да го заобиколят (както и много други изисквания на Кодекса на труда). Знаят също, че на много места заплатата представлява договорена твърда "чиста" сума, тъй че "класът" е работа единствено на счетоводителите, които натаманяват нещата "на книга". Знаят, че често заплащането не зависи от "по-високата производителност и квалификация" и че няма никакво значение дали "се работи повече и по-добре". И че на всичко отгоре много работодатели често и без никакви скрупули не плащат не само никакви "стимули и бонуси", но дори и договореното. Ето защо част от отговорността за това, че "работливите (и образовани) прасенца" масово напускат страната, е на самите работодатели.
Затова и, колкото да се правят, сякаш всичките са някакви суперуспешни и суперподготвени, излезли от Харвард "билгейтовци", с демонстрираното миналата седмица грубиянско поведение трудно ще убедят някого в правотата си. Само ще затвърдят съществуващото у мнозина мнение, че са "мутри, назначени от някого за бизнесмени".
Като имаме предвид, че и правителството не се отличава с кой знае колко разумно и реформаторско поведение (за сметка на постоянните популистки забежки), можем да обобщим, че от т.нар. тристранен социален диалог трудно могат да се очакват някакви социално отговорни и икономически ефективни решения. А докато е така, страната ще прилича повече на кочина, отколкото на подредена къщичка.
Източник: Дойче веле
