Два са по-големите политически скандала през тази седмица, ако не броим обвинението срещу здравния министър д-р Илко Семерджиев за натиск и заплаха срещу подчинен, както и караниците на бившия военен министър Николай Ненчев с наследника му Стефан Янев. Министерските драми не ги броим, защото за България те са си редовна картинка. Не че и другите драми не са редовни, но въпреки това правят впечатление - защото представляват пряка намеса на президента в управлението на държавата. Точно както генерал ръководи армия.
Първият скандал – опитът да бъде прекарано изискване за уседналост за всички видове избори. По този начин на практика се блокира възможността българите в чужбина да гласуват – веднъж и завинаги. Защото няма как някой, емигрирал от България, специално да се върне и да живее три месеца, само за да гласува.
Практически е ясно, че вотът от чужбина почти няма влияние върху изборите за каквото и да е в България. Единствено ДПС досега печелеха по някой и друг мандат – средно по 1,7 мандата от 2000 година насам на парламентарни избори, по сметките на шефа на „Информационно обслужване“ Михаил Константинов. Така че загубата на този вот е нищо от гледна точка математика. Съвсем друго е от морална гледна точка – категория, която няма как да бъде измерена математически точно. Ясно е, че вотът е едно от малкото неща, които все пак свързват по някакъв начин българите зад граница с родината. И няма държава на света, която да не се грижи за гражданите си зад граница – освен нашата, разбира се. Колкото до вота от Турция, има по-елегантни начини да се справим с него от този да пускаме в действие юридически танкове, г-н президент – като този с попълването на декларациите за гласуване на български език. И преди разни Местаноподобни и Доганоподобни да писнат, нека им припомня чл. 53, ал. 2 от Конституцията: "Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително". Който не може да си напише името на български език, значи няма необходимите знания, които по Конституция трябва да придобие. При това положение хипотезата, че не може да гласува, си е напълно в сила - който не си изпълнява задълженията, няма какво да се сърди, че няма права. Тази хипотеза може да бъде разширена – за България. Да видим тогава как "братята роми" ще ходят да гласуват.
Вторият скандал беше с постановление 208 на Министерския съвет. Лично под диктовката на президента Румен Радев постановлението беше отменено, с оправданието, че трябва да бъде пренаписано, за да защитава националния ни интерес. Какво се внушаваше от червените политици под "национален интерес" в случая – да не хрантутим бежанци, казано възможно най-просто, като за целокупен електорат. Само че съгласно постановлението (чл. 18) източниците на финансиране на мерки и дейности за интеграция са:
1. Европейски фондове, като Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, оперативни програми по Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд, Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и др.;
2. Международни и чуждестранни финансови инструменти като Норвежкия финансов механизъм и др.;
3. Международни институции и организации;
4. Национално финансиране
С други думи парите идват основно от Европейския съюз и държавата ни на практика не се грижи за никого. Безумието беше довършено с влизането в сила на наредба за интеграция чрез образование на децата на бежанци – това стана вчера (5 април). Това е абсолютно точен пример на приказката как дясната ръка не знае какво прави лявата и обратно. Когато се стигне дотам, губиш авторитет. А за да функционира добре, една държава трябва да има авторитет. Авторитет се трупа, когато не правиш глупости. Защото не е нищо друго, освен глупост, да отмениш и „пренаписваш“ постановление, според което дадена община може да вземе евросредства, защото успешно прилага предварително изготвен индивидуален план за интеграция на бежанец. Току виж този човек допринесе за БВП на България, но Радев и БСП нали са отбор мъжкари, нямат нужда от такива неща. Истинско генералско изпълнение - само че образователният министър Николай Денков нещо не е доразбрал маневрата явно.
Ето това е милата родна картинка – каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.
Автор: Ивайло Ачев
