Да следиш "Апартаментгейт" стана уморителна задача; не може да се смогне. Предлагаме дори просто да се напише една публикация, чието дълго и пищно заглавие е да е: "Принципно има 50 % вероятност всеки малко по-издигнат политик да има бая тъй голям имот, който струва 4 пъти по-евтино от стандартния и половината не е деклариран; пък вие гласувайте за евроизборите, за да си вземат друг, понеже предишния им е отеснял и се нуждаят от вашата помощ".
Характерен отличителен белег на сагата е терасата – с квадратура като за апартамент и то не от малките, Даже, какво да си кривим душата, като за два апартамента в някои случаи – в случаите на антикорупционните шефове Пламен Георгиев и Антон Славчев. Щом нещо понастърчава, изглежда, не е част от имота, а е блажено спуснато от космоса в атмосферата и просто я му шибваш сауна, я го остъкляваш, я го населяваш приятно и доволно. Разликата между избирател и политик все повече изглежда като най-обикновена разлика на квадратурата; хора, които живеят на 60 квадратни метра, гледат хора, които живеят на 300 квадратни метра; и вторите убеждават първите, че си струва да се занимават с тях, понеже от заниманието им с тях зависят толкова много важни обществени дела, че ние трябва смирено да си плащаме апартаментите на 1300 евро квадрата и още по-смирено да разбираме привилегията те да си плащат за 400: това е нещо като "обществения договор" на Русо, но съкратен, редактиран и редуциран така, че да свърши работа и у нас.
Тук обаче иначе късата ни и уморена памет се сеща да порови за новия план за ромска интеграция, който беше разнищил А до Я всички решения за справяне с циганските гета. Ние го приветстваме и ликуваме и патриотично се оригваме от чувство за справедливост към всичките му идеи - само дето една от тях беше гетата да се събарят, ако там има незаконни постройки. Ние, разбира се, най-любезно пожелаваме на появилия се в "Биволъ" Красимир Каракачанов е станала грешка – има предпоставки със сметките, понеже декларациите пред КПКОНПИ са си сложно нещо. А както самият Каракачанов заяви, както всички заявяват напоследък - законно е, всичко е законно. (и уговори, че щом е законно значи е морално - което пак всички заявяват. Демек моралът е архаизъм от отминали времена, мъглява субективна оценка за добро, зло, справедливост, чест, която не може да се справи с обсадата от опитни юристи, нотариуси, брокери, строителни предприемачи и политици, които накрая всичко изпипват до последния квадрат, а вие, тъпанари-моралисти, размахвате пръст, който е толкова немощен в обвинението си, колкото би било усилието да рисувате със същия този пръст във вода.)
Но все пак, все пак - докато чакаме резултатът от онова твърде забавно изречение - "Нека институциите да си свършат работата...", да си помислим: ами ако все пак съответната тераса е незаконна? Как например планът за интеграция, па макар и на ромите, би могъл да се приложи? Ще минат ли тук-там багери? Патриотично тъй да минат, с химна на уста. Изглежда уместно следното предложение: дайте да процедираме с имотите на политиците, ако се окажат незаконни, така както бихме процедирали с циганските гета. Или може би ако си патриот ти трябва зверска тераса, за да опънеш огромно знаме просто; и тва знаме да го ползваш за хамак от време на време, че да си напомняш на сладкия летен припек за връзката между гъделичкането на определени масови настроения и комфорта вкъщи.
И за финал, вие, разбира се, чакайте България да стане на три морета. Моретата обаче намаляват - вече и едно няма, а само терасите стават повече.
Някой от тях ви маха за сбогом. Не е Ботев.
Автор: Райко Байчев
