България е единствената, която няма нерешен проблем с останалите и с всички е в добросъседски отношения. Неслучайно ние сме неформалният лидер на Балканите.
Това заяви миналата седмица премиерът Бойко Борисов в своя оценка за ситуацията в региона.
Заявката, че точно ние сме неформалният лидер на Балканите, е не просто амбициозна, тя е напълно нелепа. България никога не е била най-влиятелната сила на полуострова, напротив - в новата история на региона страната ни е известна като относително беззъб партньор, който може да изтърпи много, за да не разваля излишно душевния си комфорт и да защити крехкото си безметежно международно съществуване.
Ако на Балканите има държави-лидери, които последователно и упорито защитават интересите си, опитват се да са регионален фактор и не се притесняват да изпъкнат на международната сцена, това безспорно са Сърбия и Гърция. България, макар че не им отстъпва особено по територия или географско преимущество, винаги е изоставала по най-важния критерий - народопсихология.
Западните Балкани от десетилетия се равняват по Сърбия. Страната е в конфликт с почти всичките си съседи, защото амбициите никога не се осъществяват лесно. Гърция пък напълно владее южната част на полуострова, позволявайки си да поставя условия и да печели спорове с който и да е от съседите си, дори с мощната и респектираща Турция.
Това са немислими за България сблъсъци. Не защото нямаме поводи, защото нямаме кураж. България си позволява да упорства и да използва силната си позиция единствено по отношение на държави "ниски топки" - Македония, Албания и т.н. Ние никога няма да посмеем да се конфронтираме остро с Гърция, Сърбия или Турция. Защото сме малодушни.
И затова е смехотворна идеята, че сме балкански лидер. Силните държави неминуемо влизат в конфликти и се защитават. С подобно поведение ние не можем да се похвалим.
Но по втория казус в изказването на Борисов - неадекватната му хвалба, че се обичаме с всички и с нито една държава нямаме нерешени въпроси - Борисов може би не осъзнава, но това е изключително обидна теза. Обидна за хилядите българи, които живеят извън пределите на страната и се борят със зъби и нокти да запазят своята идентичност в съседните държави.
Борисов може би забравя, че имаме много сериозен нерешен въпрос за българите в Западните покрайнини със Сърбия. Сръбските власти на моменти си позволяват своеволия, а цялостната държавна политика на Белград е изключително в ущърб на районите, населени с наши сънародници. Един лидер би защитил своите и би поставил условия, в замяна на своята подкрепа. Уви, неща, които до момента България пропуска да направи.
Борисов може би забравя и че имаме многохилядна общност в Албания и Косово. За щастие, наскоро Тирана най-накрая призна българското малцинство, но усилията ни далеч не трябва да спират до тук. Домогванията на Македония, която има претенции върху тези хора, трябва да бъдат спрени, а на българите и в Албания, и в Косово, трябва да бъдат гарантирани всички права.
Борисов може би забравя, че същата е ситуацията и в Румъния с банатските българи, за които също сме длъжни да се грижим.
И най-накрая, Борисов може би забравя голямата драма с Македония. Да, правителството на Заев направи огромен компромис, подписвайки Договора за добросъседство, но подобряването на двустранните отношения е дълъг и труден процес, който в никакъв случай не е гарантиран. В Македония все още има проблем с речта на омразата и историческите фалшификации, чието решение ще бъде намерено, само ако сме упорити и твърди.
И изобщо да не говорим за проблема в Турция, която се меси във вътрешните ни работи както пожелае.
Така че Борисов може да си спести фантасмагориите. България нито е лидер, нито е решила всичките си въпроси със съседите. И единствено осъзнаването на тези две истини може да ни направи по-силни, по-адекватни и по-достойни.
Автор: Десислава Любомирова
