Европейският съюз върви по пътя на разпада. Тази теза вече години наред се повтаря в България, а след ескалацията на бежанската криза и Brexit стана модерна и в Европа.
Многократно евроскептиците и откровените популисти залагаха на реторика, посочваща вътрешните разделения в ЕС. И те са факт – особено на икономическо ниво, но дори на ниво върховенство на закона. Обвиненията, естествено, бяха насочени към европейските институции т.е. Брюксел – че не са достатъчно решителни и не правят нищо, за да се реализира идеята за истинско равенство в Европа. Пукнатините вече са изключително видими затова тазгодишната реч на председателя на Европейската комисия за състоянието на Европейския съюз – в случая Жан-Клод Юнкер, се очакваше с много голям интерес.
Речта, определено, беше провал. В типичен бюрократичен стил Юнкер заложи на език, с който да се опита да угоди на всички. Кризата в ЕС обаче стана факт, тъй като вече има сериозни различния по фундаментални въпроси – като почнем от бежанската криза, та свършим с икономическата политика и свободния пазар. И няма как сериозните, диаметрални различия да бъдат заглаждани с компромиси само на думи. А точно това предложи Юнкер.
Кардиналната грешка на Юнкер беше да твърди, че Европа никога няма да тръгне по пътя на федерализацията, но трябва да е обединена, защото залага на различието. Различието е търпимо само и единствено, когато е гарнитурата към основа на еднаквост. С други думи - възможността да живееш достойно, като човек. Ако жизненият стандарт навсякъде в ЕС остане коренно различен в различните държави и дори области, ако възможностите пред едни биват ограничавани заради етнически произход, макар и завоалирано и под маската на "мултикултурализма", но не по-малко тежко, това винаги води до натрупване на напрежение, на гняв и на ярост. А тези чувства рано или късно избиват в ужасни последици. Няма друг начин за постигане на „европейски“ жизнен стандарт навсякъде в Европа, ако няма еднакви закони и ако няма еднаква степен на върховенство на правото т.е. на спазването на законите. Типичен пример е България – на хартия сме член на ЕС, правова държава, но на практика всички знаем, че не сме. След като не сме, ние не можем да гоним икономически богатите държави в ЕС. Щом не можем да ги гоним, не можем да сме доволни. А щом няма кой да използва на централно ниво тоягата, освен моркова, става както става, когато оставиш деца без никакъв контрол.
Слабичко беше представянето на Юнкер и относно бежанците. Тук разделението е особено очевидно – тези, които са външни граници на ЕС, не могат и не желаят да поемат удара от бежанската вълна. Тези, които са в сърцето на ЕС, също не искат да го сторят. Затова и трябва да се намери работещ механизъм – а той е преработка на Дъблинските споразумения. Или страните-членки ще постигнат съгласие за всеки бежанец да има еднаква помощ и еднаква възможност да се интегрира, независимо за коя държава става въпрос, или няма да стане. Това, обаче, е дългогодишен процес, който сега ще бъде още по-труден точно защото ЕС не е готов на ниво държавническо мислене да го приеме. И не е готов именно заради различните икономически, социални и културни особености на всичките си членове.
Пет години и половина след избухването на войната в Сирия председател на ЕК се сети да каже, че ЕС трябва да има единна позиция по въпроса. Само това да беше, е достатъчно да покаже докъде са стигнали нещата на Стария континент. А позицията е ясна – оръжейно ембарго за Сирия, никаква продажба на оръжие и искане от САЩ и Русия да сторят същото. Ако това не стане – европейски санкции срещу който не е съгласен. Пълна утопия, да – но иначе още дълго време ще си говорим празни приказки и ще текат важни преговорни срещи, на които ще най-много краткосрочни успехи. Сирийският конфликт няма да се реши, докато не бъде ефективно постигнато вътрешно споразумение в страната на база единни принципи, които да се приемат както от режима на Асад, така и от кюрдите и сирийската опозиция. Тогава може да се говори и за окончателно и пълно заличаване на "Ислямска държава".
Може би единствената силна част от речта на Юнкер беше тази, че гражданите на ЕС "трябва да получават едно и също заплащане за един и същи труд на едно и също място в рамките на Съюза". Само че за да може това да стане, ЕС трябва да е минимум федерация – как да стане, като Юнкер минути по-рано заяви, че "ЕК няма намерение да търси абсолютно изравняване и Европа никога не бива да се превръща в една държава"? Нима в националните държави в съвременния свят няма малцинства, с техните права и задължения, каквито има и съответното мнозинство? Или пак е така само на хартия ...
Европейският съюз няма да има бъдеще, ако няма съгласие за процес на федерализация и за равно участие на политическо ниво в тази федерализация - на базата на върховенството на закона, свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги и стремежа към изравняване на жизнения стандарт чрез работещи инструменти, съобразени със специфичните социални и културни особености на всяко европейско общество. Не успеят ли политиците да повярват в това послание и да го предадат на разбираем език на гласоподавателите, ще дойдат времена на много по-тежка криза за ЕС.
Автор: Ивайло Ачев
