Преди някой да е обявил награда за главата ми заради този (не)волен каламбур, нека да обясня. Не смятам, че „другарите“ са симпатични и заслужават нечии симпатии... Просто не съм убеден, че зад С-то в съкращението БСП се крие определението „социалистическа“.
Защо? Първо защото „червената“ партия е тясно свързана с хора като магната Георги Гергов. Който може и да твърди, че е социалист по душа и убеждение, но всъщност е „роб“ на „злия“ капитал и неговата дясна ръка – парите.
Второ – за поредно правителство (след това на Тройната коалиция) зад лавина празни обещания отново не беше сериозно помислено за подобряване на жизнения стандарт на хората – дори в дългосрочно бъдеще. Единственото, което се случи, беше „подобряване на бизнес средата“, „40 хил. работни места“ и други такива „успехи“, с които по-скоро би трябвало да се гордее някоя дясна партия.
Трето – за тези 25 години БСП не показа по какъвто и да било начин, че се интересува от съдбата на народа (до болка преекспонирано клише, но трябва да бъде казано). И понеже знам, че късата памет е на почит в България, ще припомня – Жан Виденов и управлението му (не ме интересува дали е той виновен, той беше лицето), Андрей Луканов и почти успешния му опит за ликвидиране на България през зимата на 1990 г., случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ) по време на управлението на Пламен Орешарски, почти пълното забатачване на здравния сектор по време на същото „управление“ и т.н., и т.н.
Кабинетът на Тройната коалиция (БСП-ДПС-НДСВ) ако беше успял да се включи в списъка, въпреки невероятния икономически подем, на който се радваше България, щеше да заслужи специална глава в новата история на България. Въпреки че и по това време не липсват скандали - например спрените европари след скандала „Батко и братко“, скандала около изпълнителния директор на „Топлофикация София“ Валентин Димитров – Вальо Топлото, коствала поста на министъра на икономиката Румен Овчаров и така нататък, и така нататък.
Списъкът с прегрешения е наистина кратък, но е добре да бъде осъвременяван и на милите избиратели да бъде припомняно. Защото огромната част от гласуващите продължават да изпитват симпатии към партията-столетница. Причините за тези чувства най-основно могат да бъдат разделени на 2 групи: а) Спомени за отминалата младост; б) Купен вот. И покрай всичко някой забравя да представи сметката на „любимата ни партия“... Така както беше представена тя на СДС, ДСБ и НДСВ (въпреки че в последния случай нещата бяха малко по-различни).
Утре (27 юли) БСП ше изнесе представление (под формата на конгрес), което трябва да опита да оправи сериозно пострадалия фасон на партията.
В първо действие „другарите“ ще се опитат да направят възможно най-добрата си имитация на жертва на изнасилване (от страна на ДПС) или нещо такова... И ще се опитат да убедят „милионите от публиката и онези пред телевизионния екран как видите ли добрите социалисти искали тоооолкова много да направят за България, ама злия (натрапен, потърсен, заварен - задраскайте невярното) коалиционен партньор не е давал.
Във второ действие ще бъде разиграна малката пиеска „БСП вече няма да е същата“. Позволете ми предварително да дам оценка – слаб две. Най-малкото защото „мощната фигура“ (хех) на човека-БСП през последните 13 години Сергей Станишев така е закрила слънцето, че надали партията ще успее да си намери така желаната светлина.
Трето действие ще е най-важното. Там вече главният герой ще е получил своето бойно кръщене и ще точи зъби и сабя за връщането на партията във властта. Междувременно отново ще бъде повторено как никой не е виновен и „червените“ заслужават още един шанс.... И към публиката (разбирай електората) ще бъдат вперени няколко десетки разноцветни очи, които чакат да получат оценка – рози и аплаузи или развалени домати.
Финалът на поредния душевен катарзис, който се опитва да симулира БСП, наближава. Публиката ще даде своята оценка на видяното през последната година на изборите на 5 октомври. А аз ще стискам палци, че 25 години по-късно, една Жанвиденова зима по-късно, една тежка зима с празни рафтове и една опоскана и разграбена държава (но не толкова, колкото се опитва да я опише Бойко Борисов), публиката (разбирай електората) е научила своя урок и е станала по-умна.
