По какво се познава дали си българин? По това, че мразиш другите българи.
Тази смешка може да се ползва като фундамент за българо-македонските отношения. Но тя си е самата истина и се потвърждава твърде често, включително и в отношенията ни с братята край Вардаро.
Там направиха на пух и прах Васил Гарванлиев, защото имал и български паспорт. С парцалите го изядоха момчето. А то пее толкова добре, че всяка държава би искала с него да участва в Евровизия и във всякакви конкурси. Безспорен талант, артистичен и одухотворен млад човек, на когото обаче се наложи да се разреже на две, та да даде по половинка на двете си клети родини.
Всъщност, какъв им е проблемът на братята македонци? В техния етнически букет само ескимоси няма. Защо когато Есма Реджепова и Калиопи се явиха на Евровизия, нямаше проблеми, а с Гарванлиев има? Че и специална комисия сформираха, която да реши дали той да представлява РС Македония. Е, ако те го не щат, ние ще си го вземем. Така, както си вземаме всеки, който има български паспорт, иска да работи за България и не се срамува, че е българин. Доста такива си имаме по света и те май са единственото ни богатство, но това е друга тема.
За да не звуча като заядлива стрина, ще разкажа една истинска история, която ми се случи преди повече от 10 години в Охрид.
Бях поканена на един технологично-журналистически форум, в който участваха колеги от Македония, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Словения. Идеално си се разбирахме извън работния английски език. По време на неизбежния купон дружно пяхме "Йовано, Йованке", "Македонско девойче", "Морен сокол пие", "Миле Попйорданов" и разни други класики. Младите ми домакини бяха удивени откъде ги знам и се наложи да им обясня, че сме ги пели у дома и в училище още в детството.
Не влязохме в спорове дали са български или македонски. Беше си ясно, че са общи. Някои от домакините ми казаха, че мечтаят за български паспорт. Други категорично настояваха, че няма да се поддадат на насилствено побългаряване, въпреки че, кълна се, лично аз подобни намерения не съм имала и съм се въздържала от такива изказвания.
Питаха ме дали пък не съм донякъде македонка. Не съм, викам. Мизийка съм. Имам в рода си и тракийци, и македонци, но самата аз съм си чиста мизийка - и по баща, и по майка.
Те, разбира се, представа си нямаха какво е общото между тези три неща - Мизия, Тракия и Македония, та дискретно обясних. И толкова.
Питам се, толкова ли е трудно да признаем, че имаме общи корени?
Лично аз повече бих се радвала да имам общи корени с хората край Рейн, а не край Вардаро, но историята, географията и генетиката са решили друго. С Рейн и Вестфалия нищичко не ни свързва, но със скопско-велешкото наречие сме закърмени и ние, дето сме от Мизия.
Та, братя македонци, ще ви върна пак към смешката в началото. Мразейки някого, само защото е българин, се доказвате като чисти българи.
И оставете момчето на мира, нямате толкова много дзвѐзди.
Автор: Евелина Гечева
