България не е толкова лоша страна, въпреки всички усилия да бъде представена като такава. Огромен проблем на нашето общество обаче е липсата на страх от закона. Всъщност това е обосновано мнение – как да се страхуваш от нещо, което е само на хартия и не се прилага? Другият проблем е липсата на инициативност от конкретни личности. Разбира се, има можещи и искащи хора на много нива в системата, които не само се борят, но и променят статуквото. Ние обаче знаем, че трябва да се вижда пример и от най-високо ниво. Избрали сме политическа класа, която да ни представлява и имаме право да изискваме от тези хора инициативност и воля за положителна промяна. Тази политическа класа не може да защитава интересите на 1% от изградените и подкрепени от тях богаташи и да залъгва другите. Независимо от статистиката в другите държави или обяснението „"акъв е животът", просто не може.
Имам чувството, че политическият ни „елит“ леко се стресна след протестите през 2013 г. и нестабилното правителство на Пламен Орешарски. Дори сега политиците внимават и дори премиерът Борисов не е съвсем влязъл в обичайната си реторика, макар че отново започна да рецитира мантрата с магистралите. Засега обаче впечатлението е, че нашите политици нямат абсолютно никакво намерение да променят системата, която ги е създала. Когато в България дойде бившият румънски правосъден министър Моника Маковей, която е известна като архитект на съдебната реформа в северната ни съседка, реакцията беше бурна. Маковей каза на българите – трябва ви човек, който иска да се бори и политик/ци, който да му даде картбланш да го прави. Реакцията на политическата класа у нас беше великолепна - от мекото изказване на Меглена Кунева, че Маковей не е съвсем разбрала как работи нашата система, до откровено нападателното на Божидар Лукарски, който заяви: „Дайте да не казваме, че Моника Маковей е най-големият борец срещу корупцията“, и добави, че по времето на Чаушеско тя като прокурор е гонила дисиденти.
Българският политически елит се нуждаеше от бърза реакция срещу критиките. Защото за тях не съществува градивна критика. Нямаше време да се плаща и ходатайства за медийни „разкрития“, които да покажат колко е лоша Маковей. Политиците ни сами взеха нещата в свои ръце и започнаха да плюят срещу думите на румънката. „Амчи, коя е тя, за да ни казва какво да правим“. А защо не критикувахме Европейската комисия, която в доклада за съдебната ни система каза същото – липса на воля за борба с корупцията, зависими съдии, прокурори и прочие? Всъщност нали точно заради това се предприе сегашната реформа. Но, когато идва някой и ти казва, че нищо не става само с писане на закони, а трябват и воля и личности, които пряко да се ангажират с изпълнението на реформата, реакцията е отрицателна. Маковей изтъкна, че няма воля, а инициативността трябва да се възприеме доста по-буквално както от политици, така и от прокурори.
Корупция съществува навсякъде. Както в държавата Италия, така и във футболната федерация ФИФА. Това каза и днес бъдещият кандидат за кмет на Сливен Йордан Лечков. В интервю пред bTV той не заяви твърдо, че ще е нужна по-голяма борба срещу корупцията или футболното хулиганство. Той констатира тези проблеми и спря с коментара. После започна да напада ГЕРБ и образно казано заяви: „Всички са маскари“. Реториката и оплакванията на Лечков бяха достойни за разговор на по чашка. Изказването му „роби сме на няколко икономически групировки“ е невероятно прозорливо. Лечков знае кои са, но заяви: „Те са ясни, защо аз трябва да ги казвам". Да, защо всъщност някой да ги коментира изобщо?
Тъй като явно няма такова нещо като задкулисие, а всичко е по-скоро обществена тайна, Бойко Борисов за разлика от Лечков реши днес да спомене едно име, за което отказваше да говори през последните 2 години. Името е на депутата от ДПС Делян Пеевски. Министър-председателят си позволи да каже: „Когато Делян Пеевски напусне ДПС, тогава ДПС ще е удобна партия за разговори с другите партии", а освен това призна, че има „медии на Пеевски“. Кой, ако не премиерът, ще е наясно кои са те?
Фактът, че Борисов заяви открито в телевизионно интервю, че иска Пеевски да излезе от политическата игра или поне от политическата партия ДПС може да значи две неща. Първо Бойко Борисов вече не се чувства застрашен да поиска промяна и може би ще започне да се бори срещу поне една голяма икономическа групировка – тази с лице Делян Пеевски. Може би това е търсената инициативност и се е стигнал някакъв предел, когато наистина трябва да се покаже, че ще се гонят лошите (не казвам, че Борисов е от добрите). Може би това е предупреждение към ДПС. Вариант е това просто да е словесно излияние преди поредното разбъркване на картите в политическите и икономическите кръгове, които управляват. Много се надявам да не е последното, но кой знае – може би Пеевски ще изчезне и след година-две няма да си спомняме за него. Дори не се позволявам да мечтая, че може да му се търси някаква наказателна отговорност. Всички проверки на младия народен представител показват, че е чист като сълза. Ще видим дали сега ще има инициативност да се направи поне още едно разследване.
Автор: Петя Бързилска
