"Ако не можем да се справим с битовата престъпност, по-добре да закрием държавата. Ако трябва, цялата полиция ще се изсипе в Белозем...Като дойде цялата държава в селото и министърът и прокуратурата си свършат работата, ще се оправят нещата."
Това са думи на главния прокурор Гешев, казани преди дни в пловдивското село Белозем. Там се изсипа "държавата" - униформени, жандармерия, министър, главен прокурор, окръжен прокурор, главен секретар на МВР, директор на ОД на МВР Пловдив, кметове. Акцията е втора по рода си в късо време и е гръмогласно доказателство, че държавата се бори с битовата престъпност. Тук поне имаше повод - възрастна жена беше ограбена преди дни, паднала по време на нападението и сега лежи в болница със счупен таз.
Седмица преди това в карловското село Розино се разигра същата масова акция, 60 души бяха арестувани, наредиха ги в коридора в районното управление в Карлово като лястовици на жица, на другия ден пуснаха половината, после и останалите. Резултат- три-четири обвинения за незаконно оръжие и едно за безакцизни цигари.
В Розино нямаше конкретен повод за подобна масова акция, но в последните години там не е един и два пъти се разиграваха екшъни в ромската махала поради дългогодишната война на две фамилии.
Борбата срещу битовата престъпност, както я разбира новият главен прокурор, много прилича на ситуацията с леля Поли и Том Сойер. Веднъж тя го наби, макар че по изключение той не беше виновен. После, като разбра, мъдро отсъди, че той така или иначе ще направи нещо нередно, заслужил си го е.
Както и криминогенното население на Розино, както и това в Белозем ще направят нещо нередно рано или късно. И това е сигурно. Защото, когато си тръгне цялата тая армия, прилична на нашествие от скакалци, селата пак си остават без охрана. Възрастните хора все така си остават със страховете нощем, законът все така заобикаля да санкционира кражби на вещи на стойност под минималната заплата.
За ръст на битовата престъпност заговориха стари криминалисти още през 90-те. В десетилетието на шумните мафиотски убийства, до едно неразкрити, тихо и прогресивно растеше броят на ония престъпления, които са израз не на мега амбиции за милиони, а на битката в оцеляването. На ниските нива, които дълго време никой не пожела дори да погледне, жертвите и престъпниците се варяха в един и същ казан, бореха се за един залък. Разбира се, че ще надвият престъпниците. И продължават да го правят. Едните са все по-стари, слаби и безпомощни, другите стават все по- нецивилизовани, нехуманни, неграмотни и ненаказани.
Колкото повече минава времето, толкова повече неща се открояват на втори план.
Това важи и за старите български филми. В комедията "От нищо нещо", вечно свежа и забавна картина на нравите в българското село от 80-те, има един интересен епизод. Над селото се е спуснал вече летен мрак, хората се приготвят да спят, животните са в оборите. Тогава по улицата минава облечен в пълна униформа милиционер. Ходи бавно, наглежда всеки двор и всяка къща, проверява обстановката, заговаря когото види.
Много персонажи от тоя филм отдавна не съществуват, други са се трансформирали. Този, обаче, изчезна в небитието. Колкото и да го връщат с приказки вече 30 години, няма го. В съвременното българско село няма постоянен полицейски контрол. Никой не обикаля нощем по улиците, облечен с униформа и власт да предотврати престъпно намерение. Вместо такъв един поне фактор, сега се появява тази армия, която прави десант в едно село, изкарва акъла не само на престъпниците, но и на бабите и дядовците, пълни полицейските управления за респект и за да ги пусне на другия ден с едно на ум и ...си отива. Втори път едва ли ще дойде.
Акциите ще продължат, казаха от прокуратурата. Не се знае къде и не се знае защо.
А Том Сойер, след незаслужения побой, си го заслужи няколко пъти. И в целия си литературен живот до края му все си го заслужаваше.
Леля Поли нищо не постигна.
Съмнявам се и Гешев да го направи.
Цялата работа прилича на риболов с взрив.
А истинските рибари знаят, че риба се лови с въдица. Другото е - след мен и потоп.
Автор: Веселина Божилова
