Когато татко ти ти каже, че ще ти купи колело..., ама друг път, защото първо трябва да изпие по една ракия с комшията, ще почакаш малко ти за своята заявка. Но ще го почерпи, защото неговата домашна е свършила, а той и семейството му точно в този момент са в много тежко финансово състояние и не могат да си позволят този лукс. Точно същата и толкова абсурдна е ситуацията с идеята на премиера на България Бойко Борисов, който предложи да подпомогне финансово реставрацията на катедралата "Нотр Дам" във Франция.
Министър-председателят не спомена колко пари възнамерява да отпусне за целта, но не знам защо аз си помислих първоначално, че той ще отдели средствата от личната си сметка. Какъв оптимист съм! Нареди се и той до големите бизнесмени, които дариха милиони за "Нотр дам", ама не с народни пари. После, като размислих, ми стана ясно, че всъщност да - тази кауза е искрена и важна, а нашият премиер е един истински ценител на културното наследство. Но не на българското. Иначе, от друга страна е и един много смел човек, че с чужди пари дарение да прави. То си е сериозно благородство това.
И аз така, ако разполагам с едни милиарди "обрани" от задължителни данъчни плащания на някакви хора, които дори не познавам, ще бъда най-щедрият човек на света. Ще дарявам за всичко и за всички, обаче извън семейството си, само за да покажа колко съм богат и съжалителен.
Никой не отрича и няма спор, че трагедията с "Нотр Дам" е огромна! Но когато вътре в собствената ти къща всичко тъне в саморазруха, не е ли по-важно да подредиш първо дома си? Не е ли по-силна болката на хилядите родители на деца с увреждания? Не е ли по-страшен фактът, че образованието, културата и историята на страната ни се заличават бавно и безвъзвратно? Не е ли по-тежко, че исторически факти и думи изчезват, заместени от чуждици и "по-меки" изрази, за да не накърним гордостта и самочувствието, на (ня)кого? Не е ли жалко, че голяма част от българските спомени и паметници, припомнящи за миналото на българската държава, загиват?
Е, мисля, че най-точният израз по темата е: "Всичката Мара втасала у нас, ние за комшията се тревожим". И след като България разполага с толкова добри реставратори, защо не ползваме потенциалът им вътре в страната, г-н премиер, за да възстановим собственото си имане? Или нямаме достатъчна финансова възможност да обезпечим труда им?!
В края искам да подчертая, че години наред се убеждавам, а вероятно и не само аз, че в България няма невъзможни неща! Доказват го продължаващите абсурдни ситуации, като затвор за евентуално поискан подкуп и задържането за 24 часа, ако убиеш човек. А Вие да не си помислихте, че Америка е страната на неограничените възможности?
Автор: Атанаска Маркова
