Като им чете нормален човек списъка на кандидат-председателите на БСП, със сигурност ще си падне от смях. Тия хора на Земята ли живеят или са поданици на Планетата на маймуните: Корнелия Нинова, някой си Жаблянов, Илияна Йотова, Георги Гергов - Свинаря, Атанас Мерджанов, Кирил Добрев, Калоян Паргов, Р. Овч., Янаки Стоилов, Красимир Янков, Константин Паскалев, Драгомир Стойнев... и отново Михаил Миков, разбира се! За втори мандат! Само Таско Ерменков им липсва, та да бъде картинката пълна! Тази 120-годишна старица е на път да покаже нагледно онова нещо, които имаме предвид, когато казваме, "Умря си, горката, от собствената смърт!"
Това, което 26 години опозицията не успа да направи, Стогодишната партия сама си го направи - отвътре! А бяха неистови напъни - отвън, по-възрастните помнят. Имаше в ранната (а и по-късната) демокрация призиви за забрана на БКП/БСП, които не се състояха; имаше призиви за лустрация, която да забранява на бившите кадри на БКП да заемат ръководни постове в държавата - и това не се случи; искаха да бъдат съдени главните ѝ функционери, даже се опитаха с Тодор Живков да се саморазправят, но и това не сполучи! Нищо не стана - БСП продължи да си диша свободно и да си разиграва коня и в Нова България, тази след 1989 година, докато не дойде сюблимният момент сама да се разпадне! Но за това за неин председател трябваше да бъде избран виртуозът на партийно безсилие, многогодишният партиен апаратчик и заслужил партиен функционер Михаил (Михо) Миков от град Кула, Видинско. Той се саморазправи с партията на българските комунисти и социалисти и то така, че никой външен никога не би имал подобен опустошителен успех!
Днес председателят Михо Миков може да бъде обявен за гробокопача на БСП, човека, който със своето върховно некадърие и с вопиющата си некомпетентност разказа играта на всички опозиционни лидери и политически сили в страната, които за 26 години не успяха да направят това, което той успя да направи за малко повече от две! Хвала на Михаил Миков, името му ще бъде записано със златни букви в аналите на партията на Димитър Благоев - Дядо, Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков, а по всяка вероятност и в златните страници на 1300-годишната история на България!
Днес, два месеца преди знаменателния конгрес на Партията на бившите комунисти и настоящи социалисти, като човек чете списъка с кандидатите за мястото на председателя Миков, най-разумното, което може той да направи, е да използва събитието и от трибуната на конгреса да обяви официалното закриване на Българската социалистическа партия! С едноминутно мълчание и под звуците на "Реквием" от Джузепе Верди! И тогава - дълбок поклон пред Михо Миков! Така поне поколенията ще му бъдат благодарни!
Автор: Валентин Стоев
