Словосъчетанието "без последствия" е валидно за всяка българска далавера, била тя и с международно участие. Трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, за 30 години се научиха така виртуозно да си прехвърлят топката, че не можеш да хванеш нито началото, нито края на далаверата. И на всичкото отгоре трите власти си отгледаха и четвърта, която само на думи е такава. Медиите. Вече, уви, съпридружни на останалите три, с оглед на собствеността и на редакционната политика.
Преди дни по някакъв начин бе отбелязана тридесетата годишнина от началото на българския преход. Всички се изказаха за прехода - някои традиционно го обявиха за приключил, други отново установиха, че се проточил неприлично дълго, а трети – че е донесъл все пак някаква си промяна. Толкова с прехода. Споменаваме го тук само защото през тези три десетилетия като километрични камъни са накацали големи и малки далавери и далаверички, свързани неизменно със "знакови лица" или иначе казано с обществено значими фигури. Да ни прощавате за клишетата, но всеки ще се досети за какво става дума. За депутат от едиколко си подред народни събрания. За заместник-председател на партия, за виден консултант по хидроенергетика (така ли беше?!), а иначе с философско образование. За банкер, забегнал в чужбина, след като е фалирал най-непоклатимата (уж) банка, в която някой удобно беше настанил държавните авоари. За "фронтиер", за началничка на тотото, за партийна в момента лидерка (а иначе бивша подсъдима, като по чудо оправдана, заедно с още един настоящ депутат и медиен магнат). Или магистрати, затънали до ушите в зависимости.
Да продължаваме ли? Или да започнем да назоваваме най-емблематичните далавери с медийните им имена? Добре, можем, макар че пак няма да му се види нито началото, нито края: В зората на прехода - Оръжейните сделки – аферата "Кинтекс"; Потъналите милиарди от българските задгранични соцдружества; Кредитните милионери (90-те години на ХX век); Зърнената афера (пак там); Захарната далавера и Филчевгейт (пак там). Прехвърляме се в първото десетилетие на нашия век: Далаверата с приватизацията на "Булгартабак", коствала една царска глава; аферата САПАРД; аферата "Фронтиер", която споменахме по-горе, покрай участниците в нея; един отстрел на забранен дивеч от един злополучен президент; откриване на всеки изборен сезон с алъш-вериш на гласове (продължава и до днес). И така стигаме до второто десетилетие на нашия век, което вече свършва: Далаверите с продажбите на енергоразпределителните дружества, БТК, НУРТС, някои (пеевските) медии (следва продължение, уви); Апартаментгейт; Къщите за тъщи (1 обвинен до момента). И май достатъчно за целия преход.
Не знаем продължава ли преходът или не, но със сигурност омагьосаният кръг продължава да се върти. Тези, които са се облагодетелствали с къщи за тъщи, няма да бъдат наказани, защото Върховният административен съд отмени начина, по който могат да бъдат наказани. И тук не е крив съда, а този, който е сътворил методиката, по която може да се краде без последствия.
И къде може да се прочете нещо за всички тези забравени истории с привкус на крими? Никъде. Някогашните уж журналистически разследвания са забатачени, медиите, в които са били тиражирани, са си сменили собствеността (и/или респективно редакционната си политика), а авторите на тези разследвания са или покойници (колко удобно), или в пета глуха. Извън професията, която вече не само се родее с най-древната, но и я надминава по "престиж" и куртоазия.
Автор: Спасиана Кирилова
