Преди 100 години Балканите се асоциираха с термина „барутния погреб на Европа". През 2017 г. все повече се използват изрази като "Балканите в процеса на взаимноизгодното сътрудничество и със стремеж към стабилност". През изминаващата година светът се променя с изненадваща бързина. До голяма степен промените се свързват с ключовите избори в САЩ и Франция, в които избраният президент не се вписваше в познатите формати на политик с опит и авторитет в националния и световния елит. Банкерът и финансистът се включиха активно в промяната на света, подчинявайки вътрешната и външната визия на своята държава на прагматизма и най-вече на финасовия, а не на политическия интерес. Ключовите избори на Балканите бяха в Македония, Сърбия и България.
Нюансирането на политическото статукво на Балканите поднесе своите изненади през лятото, когато подписаният "исторически" договор между София и Скопие за добросъседство и сътрудничество предизвика буря от разнопосочни оценки. Случайни неща в политиката няма. Има мнения, че позитивната промяна в отношенията България-Македония е подчинена на геостратегическата необходимост от строителството на коридор № 8, свързващ Адриатическо и Черно море през Албания, Македония и България. В контекста на засилващата се тенденция за интензивно строителство на ж.п.линии, транспортни коридори и съответната инфраструктура могат да се обясняват не само засилените политически срещи в Кавала, Варна, Струмица, София, но и издигането на един от основните приоритети на българското председателство през първата половина на 2018 г. на евроинтеграцията на Западните Балкани.
Засилващата се през последните месеци интензивност на политически совалки и срещи на различно политическо и финансово равнище е ориентирана към утвърждаване на тезата за политическа воля на балканско и европейско ниво. Добрите пожелания остават в сферата на срещите и декларациите, които през следващите години ще покажат жизнеността на поставените за изпълнение цели.
През изминалата година стремежът към балканско сътрудничество беше помрачено от засилената риторика в исторически и етническо-конфесионален план на турския президент Ердоган. Неговите официални визити в Сърбия и Гърция предизвикаха повече напрежение и недоволство, отколкото утвърждаваща се тенденция към политика на сътрудничество и стабилност. Претенциите на турския резидент за ревизия на Лозанския договор от 1923 г. в контекста на турско-гръцката граница възстановяват въпроси с близо стогодишна давност. На Балканите, както и в други части на Европа историята все още продължава да се използва като политически инструмент най-вече за политическо напрежение или военни конфликти.
Логичен ход е поведението на Ердоган предвид засилващата се тенденция към диалог, а не към конфронтация в отношенията на балканските държави. Анкара продължава да бъде в процес на негативна непредсказуемост с Брюксел, но най-вече с ключовата държава в ЕС – Германия. Острите реплики, с които е гарниран основния проблем – миграционния, не дава основания за решаването му в близко бъдеще. Политическата немощ на европейските лидери да постигнат единна позиция както за квотното разпределение на мигрантите в ЕС, така и за промяна в Дъблинското споразумение, не дават надежда за постигането на ясна визия по един от главните за последните две години проблеми на континента.
Като своеобразна реакция на засилващата се нестабилност в европейското пространство са както английския Брекзит и каталунския референдум, така и политическата криза в Германия след парламентарните избори, проведени на 24 септември. Английският развод с ЕС показа една нелицеприятна картина на двустранно отсъствие на политическа визия за Брекзит.
Проведените предсрочни регионални избори на 21 декември след непризнатия от Мадрид референдум за независимост на Каталуния на практика не реши, а задълбочи политическата криза в областта. Резултатите от изборите много напомнят създалата се политическа конфигурация в Молдова след парламентарните избори през април 2009 г. Явно и Барселона я очаква една поредица от много говорене, нестабилност, но едва ли промяна в интегритета на Испания в близко бъдеще.
Неуспешните все още опити за политическа фрагментация и нестабилност в държавите-членки на Европейския съюз са в унисон с динамичните процеси в широкия Черноморски регион. Терористичната организация „Ислямска държава" отброява последните дни на своето съществуване, но това едва ли ще стабилизира ситуацията в Близкия Изток. Активното закупуване на оръжие от Саудитска Арабия, Катар и Турция, както и военният бюджет на САЩ в размер на 700 млрд. долара едва ли може да се приеме като стремеж към стабилност и мир.
Проф.д.ик.н Нина Дюлгерова,
Стандарт
