Тодор Живков и Бойко Борисов – това са възпетите в стихове политици от нашата нова история.
Което показва/не се смейте!/ продължение на традициите във поетично-песенното извисяване на великите исторически личности на България. Което показва/не се смейте!/ акт на тяхното възвеличаване и обезсмъртяване заради неповторимите им, свръхчовешки заслуги за добруването и възхода на милата ни татковина.
Погледнато обективно Живков и Борисов според демонстрираното народно признание се доближават до заслугите на свои предшественици като Цар Борис и други преди него /тук вече може да плачете!/. Разбира се, царете ни са почетени от дълбоко уважение и чувство на преклонение, а двамата горепосочени люде са предизвикали творческото вдъхновение на изтъкнати и не толкова изтъкнати наши поети по една единствена причина – келепирът. И да не забравяме – глупостта. Без значение дали си поет с име или някаква лелка от Пловдив.
Художествената разлика между произведенията, посветени на горните двама „любимци” на народните маси, е съществена. Първият, момчето от Правец, има шанса да си отгледа истински придворни поети, които с готовност намират своята муза в неговия образ, в изфабрикуваната за него версификация. Докато при момчето от Банкя нещата не стоят точно така. Поради все още съществуващата фасадна демокрация никой от българските писатели засега не е посегнал към перото да обезсмърти Генерал Борисов. Но както е тръгнало, като нищо можем да станем свидетели на дитирамби не само в негова чест, но и за Пеевски, Гешев и сие.
Следват по два цитата от „творби” за Живков и Борисов.
„В тебе има нещо от Левски,
В тебе има нещо от Ботев
И мойто сърце ръкоплеска
В името на живота.”
/Александър Геров/
„Пред празника новогодишен
и верен пак на своя нрав
аз искам в стих да ви напиша:
Бъдете жив и здрав!”
/Георги Джагаров/
„Бойко наш, не са бави и не се вай,
Това добре от мен го знай,
Съдбата на България в ръце вземи
И правадата в нея скоро да победи.”
/Магдалена Димитрова/
„Борисв е икона,
Борисов е светец,
Изгря на небосклона,
Дори не е летец.”
/Андре Ажъл/
Тук ще направя коментар. Прави впечатление заложения в подтекста конфликт с президента Радев/”дори не е летец”/. При стихотворенията за Живков врагът беше полицаят, фашистът, днес това е летецът комунист; какво да се прави, всяко време има своите антагонисти.
Завършвам с една надежда: въпреки огромните глупости, които се сътворяват в съставянето на учебниците, нашите деца и внуци никога да не попадат на подобна словесна фъшкия.
Автор: Калин Илиев
…………….
"Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
