Хаосът на така наречения Преход у нас е в голяма степен хаос на бюрокрацията. За всеобщ потрес тя е повече от 430 000 души, почти толкова, колкото беше по времето на социализма, когато държавата беше всичко и над всичко. Да не забравяме – и партията БКП. Тогава говорехме за една партия – една държава. А сега говорим за една мафия – една държава. Следователно може да се направи изводът, че българският чиновник взема парите си от нашите джобове, за да работи, волно или неволно, за българската олигархия и българската мафия.
Днес в България, за да получиш работа в държавната администрация, особено ако тази работа е престижна и добре заплатена, се изискват препоръки. Съвсем като по времето на бай Тошо – бяха задължителни препоръките от БКП. Днес – от ГЕРБ. Което е едно и също, като се има предвид, че лидерът на ГЕРБ и премиер на страната още не е върнал своята партийна книжка като член на БКП. На практика държавният чиновник е правоверен служител на партията, която го е препоръчала. Ето защо, когато говорим за бюрокрация в България, в наши дни, трябва да имаме предвид "партокрация".
Подобен подход води до занижени изисквания към професионалните качества на кандидата. От гледна точка на партията /ГЕРБ/, която крепи мафиотизираното управление, не е толкова важно какво е качеството на работата на един чиновник, а неговата лоялност – по време на избори най-вече, но също и при обслужване на обръчите от фирми, залепени за управлението. Затова и некомпетентните чиновници, наречени закачливо от фолклора "калинки" по името на бившия изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева и нейната фалшива диплома от Висшия институт по техника и икономика в Берлин, се множат. Не само множат. Но се и възпроизвеждат. Един некомпетентен началник не се стреми да назначи знаещи и можещи, а обратното - такива, които знаят и могат по-малко от него. Умният, знаещ и почтен администратор е лош администратор. Точка. Колкото си по-некадърен и верен на ГЕРБ, толкова си по-надежден. Точка.
Ето защо, когато говорим за хаоса в страната ни, на първо място трябва да имаме предвид онзи хаос, който създава родната бюрокрация-партокрация.
Безметежният живот на българските чиновници е смущаван само по време, когато настъпват козметични промени в управлението и различните министерства сменят "концесионерите" си. Особено активни тези смени са в Министерство на икономиката и на земеделието. В зависимост от това дали концесията в дадения момент е на партия "Атака" или пряко на Делян Пеевски, с едра ръка се сменят цели дирекции, отдели, хора и прочие. Целта е една – да има пълен контрол върху усвояване на средствата по европейските програми от онзи концесионер, който е в момента силен, защото от него пък се очаква да се отчита нагоре по веригата, да отделя пари за неспирните избори и прочие.
За да могат по-лесно да бъдат елиминирани неправилните кандидати, се произвеждат противоречиви закони. Непрестанно, много, на килограм. Така хем има закон, хем има прозрачност, хем всичко е в ръцете на администратора.
И всичко това се случва на фона на непрекъснатото говорене за намаляване на администрацията и законите. Само че говоренето е едно, а правенето нещо съвсем друго.
Знаете ли, че в Холандия, която е два пъти по-голяма от България, има всичко на всичко малко повече от 20 000 души държавна администрация?!
Да ни е честито!
Автор: Калин Илиев
...
"Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.