Към "Атака", слава богу, вече можем да гледаме само с насмешка и съжаление. Партията явно най-после разбра, че това беше последният ѝ парламент и политическата ѝ смърт е вече факт.
Почти забавно звучи молбата на Волен Сидеров за обща коалиция и кандидат за президент с "Патриотичния фронт".
Забавен е и "катарзисът" на лидера на "Атака", който след толкова много обиди към Валери Симеонов и толкова много взаимен цирк в Народното събрание и извън него, достигна до философското прозрение, че "не може да се живее години наред с омраза и непримиримост".
А едно време Волен беше силен. Едно време от неговия пръст зависеше цялата държава. Всеки обаче може толкова, колкото мозъчни гънки е успял да развие. След помитащи скандали, безумна наглост и шизофренно политическо поведение, "Атака" достигна своя безкрайно логичен край. Даже много закъсня.
Сега Сидеров осъзнава, че "патриотичната" вълна е яхната от някой друг. И само ако се присламчи до него, има шанс да не потъне в политическото забвение.
Дали "Патриотичният фронт" ще се съгласи да се прегърне с "Атака" е спорно. Първо, днес те са в силната позиция. Второ, Валери Симеонов не се слави като особено сговорчив и прощаващ характер. Ако ПФ обаче имат глупостта да приемат Сидеров за съюзник, не след дълго ще споделят съдбата и процентите му.
България отдавна няма истински патриотични партии. Тези, които се самопровъзгласяват за такива, ясно показаха, че ги води не родолюбието, а интересът, алчността и безскрупулната жажда за власт. Дали ще се обединят или не, в дългосрочен план е все едно. Би било хубаво рано или късно, за предпочитане рано, всички да изчезнат, за да се отвори място за една интелигентна и умерена патриотична партия, от която България има нетърпима нужда от толкова отдавна. Кога ще доживеем такова нещо, времето ще покаже.
Автор: Десислава Любомирова
