Има една кавалкада анализатори, които колкото повече задават тъпия въпрос: "И какво искат (протестиращите!), пак ли Борисов да дойде на власт!", толкова повече се разконспирират като слуги на Станишев. Не може в демократична среда да внушаваш, че избори не трябва да има, защото опасността другият да ги спечели е реална.
Аргументът е абсурден. И чудовищен. Нека повторим. Понеже има опасност ГЕРБ да ги спечели, избори не трябва да има. Как така ГЕРБ хем не трябва да идва на власт, хем има опасност мнозинството да го предпочете! Самото усилие това да не се случи вече е недемократично. И не става ли дума за съзнателно възпрепятстване на народния вот.
Никой не може да попречи на суверена да си избере правилния според него управляващ! И който се опитва да му отнеме това демократичното право, извършва насилие.
Политическо насилие!
Лятото бе горещо откъм политика и протести. Беше и продължава да е. Защо днешните управляващи с всеки изминат ден и с всяко следващо решение все повече поднасят властта на опонента си Борисов? Както беше казал Остап Бендер, в чинийка със синя ивица по края!
Но да я караме поред. Персонално и по заслуги:
В началото бе Миков, убеденият марксист-ленинец, дълбоко в кюшетата на чиято душа обаче, не може да му се отрече, се гуши и духът на сталиниста. Осъзнал е тази си слабост председателят, но то е някак по-силно от него, избухва най-неочаквано и после му се налага да обяснява. Като например неврастеничната наказателна акция към вече бившия НЦИОМ, защото си е позволил да НЕ манипулира социологическите проучвания и личния му рейтинг на председател. Още се помнят и дебелашките му опити за намеса в работата на телевизиите, при това частните, както и директното му искане към минисъра на вътрешните работи да усили репресиите спрямо протестиращите около парламента. Горкият председател, той си дава сметка, че тази длъжност му падна от небето, изневиделица, и че такъв късмет никога вече няма да го споходи. Или може би в другия живот!
Майчето Манолова също стъпи на председателския връх най-неочаквано. При това с парашут. Но пък как се развихри, сякаш на прощъпалника си първото, което е хванала, е било парламентарният правилник. Мотае населението с някакъв си нов изборен кодекс и се пише по-голям конституционалист от Ги Фуржие, пряк баща на белгийската конституция и косвен на Търновската. По-голям конституционалист даже от Янаки Стоилов...
Орешарски е сърдит на земя и небо, звяр и природа. Скрил се е вдън земи, мълчи и пъшка - колко зле била държавата, от която искат да го натирят. Събира кураж да се покаже на светло само в присъствието на менторите си Станишев и Местан. Самият той излязал в нелегалност, управлява държавата с дистанционно - през вицетата си. Не е давал пресконференция вече сто дни. И твърде много се надява най-после да получи разрешение от наставниците си - да я подаде тази луда оставка, която вече три месеца му искат под прозорците. Но не го огрява. Познайте защо!
Вицепремиерът Йовчев се прочу в Европа с новите стандарти за поставяне на ограждения. Законите са му мили, изискват между 5 и 20 метра отстояние от парламента, но народните любимци вътре са му дваж по-мили и ги е подредил на цели 300. Стана уникален и с оголването на страната откъм полицаи, привиквайки ги всички в центъра на София. По четирима полицаи на кв.м.
На Вигенин засега му е простено - толкова може, толкова знае. Прави гаф след гаф, но виновник е Станишев. Да сложиш политически тийнейджър за минитър на външните работи си е на само риск, но и държавно предателство. За сто дни два пъти едва не ни вкара във война, веднъж оневини Хизбулла за атентата в Бургас и реши, че най-подходящият момент да си вземе отпуската е в разгара на сирийската криза.
Политическото лято-2013-о изтича. За сто дни ги натвориха колкото им душа иска. Но това - по всичко личи - е било само началото. Както се казва, наесен с песен...
---
Господи, за малко да забравим Цацаров! Така се е умислил горкият - какво да прави с глупостите, с които прокуратурата му се хвана! То не бяха подслушвания, то не бяха фалшиви бюлетини, то не бяха "цветановщини"... Все кьорфишеци, за които рано или късно ще трябва да се обяснява...
Автор: Валентин Стоев
