Терорът удари Барселона, предотвратиха атака в Камбрилс, броят на жертвите расте, ранените са десетки, цари информационен хаос, световните лидери си разменят съболезнования, а терористите отново излизат добре подготвените победители в уж пълното със специални части и органи на реда ежедневие на европееца.
Уважаеми читатели, адът е тук - сред трупове, паника, ранени, разплакани, страхуващи се хора. След всеки атентат адът се настанява отново на удобно място в душите ни, човърка ги, дълбае в тях и ги докарва до пълно претръпване.
Взрив, сблъсък, мъртви, жертви, стрелба, писъци - четеш и разбираш, че вчера, онзи ден, е било същото някъде другаде. В медиите броим телата като някакви параноични статистици, експертите по антитероризъм вече няма какво ново дори да кажат, извънредните емисии показват хаоса в иначе подредения и цивилизован свят на Европа, а световните лидери лицемерничат в драматичността си. Толкова!
А те успяват да сложат ръка над свободата ни, докато ние полагаме цветя, палим свещи и се свиваме в скръбта си за загиналите - мир на праха им. Те взимат един камион и газят нашия начин на живот. И сякаш нищо по-лесно от това. Няма механизми, няма сили, които да предотвратят подобен терор.
Адът е тук - сред плюшени мечета, фалшива солидарност, обляна в кръв, и пълната беззащитност, в която преживява Европа.
Автор: Румен Скрински
