Пълно възмущение от професионална гледна точка изрази един от членовете на Асоциация "Българска книга" (АБК) - управителят на издателство "Архимед" г-н Пламен Паскалев, във връзка с вчерашното изказване на просветния министър Анелия Клисарова за бъдещето на учебниците в българското образование. Предлагаме Ви гледната му точка относно думите на Клисарова, без редакторска намеса.
"Анелия Клисарова направи в медиите изказване, което, като учен и честен гражданин, се чувствам длъжен да коментирам и опровергая.
Твърдение на министъра: "Идеята за един учебник беше одобрена и от родители, и експерти."
Това е силно преувеличено. Не е направен нито един сериозен форум по въпроса. Какво означава родители и експерти? Кои са тези родители? Последно гледах Клисарова в манипулативен репортаж по въпроса от едно мюсюлманско селце с под 4000 жители. Кои са тези експерти? Подчинените клакьори на министърката ли? Лично познавам приблизително поне една трета от специалистите по образование в страната и нито един не мисли като Анелия Клисарова.
Цялата "операция по национализация на учебниците" беше проведена за 29 дни, включително почивните дни. На 1 юни в едно училище в "централния" български град Ивайловград Клисарова за първи път дари България с популистката концепция. Три дни по-късно МОН пусна обещания Обществен форум за новия закон за средното образование. В него се появи анкета с 20 въпроса, написана на най-префърцунения казионен и неразбираем език, който съм срещал. 11 от въпросите бяха свързани със закона, а 9 от тях бяха „кой сте Вие”. Изобщо нямаше въпрос, свързан по някакъв начин с учебниците. Сроковете за изпращане на мнения бяха до две седмици. Линкът към анкетата беше скътан някъде в новините на сайта на МОН. Какво ще е това всенародно допитване, което никой не го рекламира и трае само 14 дни? Да не би всеки български гражданин да си пие кафето, преглеждайки сайта на МОН? Това изобщо не смути Клисарова, която обяви, че „над 9000 души са отговорили на въпросите, по които се търси консенсус за бъдещия закон за училищното образование. Подкрепя се и идеята да се учи по един учебник по основните предмети.” Абсолютна лъжа. Съмнение буди и посочената активност. Още преди да завърши анкетата, Клисарова събира подчинените си експерти и поръчва до десетина дни да се напише наредба, според която в България вече ще има един учебник по всеки предмет и той ще се прави от МОН. Днес твърди, че наредбата е готова. Не може да не си зададем два очевидни въпроса:
1. Каква ще е тази наредба, която отменя действащ закон, според който в страната се одобряват до 3 учебника по учебен предмет?
2. Закъде е това бързане? За 29 дни: и нова идея, и всенародно обсъждане, и наредба, противоречаща на важен закон? Броени дни преди оставката на действащото, по всеобщо мнение, напълно провалено правителство?
Твърдение: "Когато казвате, че учебникът е труден и неразбираем, не е виновен МОН, а издателствата. Ние обявяваме конкурс, след което одобряваме, но за съдържанието на учебника отговаря друг."
Невярно! Трудни и неразбираеми са само учебниците, останали непроменени през последните 15 години и написани от казионно произведени професори като Клисарова. Разбира се, че за съдържанието на учебниците в значителна степен е виновно МОН! Учебните програми се пишат от избрани от самото министерство специалисти, които предимно усвояват хонорарите и малко зачитат стотиците съвети от учители и автори. Много от съвещанията им се провеждат в кафенета. Много от учебните програми просто са преписани от старите и това е обществена тайна. Анонсите за тяхното последващо широко обсъждане остават само пожелания, изместени от постоянните "по-важни" политически боричкания. В първи етап от конкурса на МОН основно място има критерият "съдържание", оценяван от избрани от министерството експерти!
Твърдение: "МОН одобрява три учебника, които финансира. Конкурсното начало и конкуренцията не е нарушена, защото участват различни авторски колективи".
И 100 учебника да одобри МОН, и един да одобри, финансирането не се променя, защото всяко дете си купува точно един учебник по даден предмет, независимо измежду колко алтернативни го избира. Конкуренцията в този бранш е до голяма степен нарушена, защото две издателски групи имат господстващо положение на пазара на учебници и регулират цените с цел отстраняване на по-малките издателства.
Твърдение: "Според министър Клисарова корупционните практики съществуват, но се цели заобикалянето им." Не може да се говори за корупционни практики, без да се посочат доказани примери. Корупцията при учебниците е сведена до минимум и именно Клисарова се опитва да я възроди с пълна сила, въвеждайки само един учебник. Не е трудно да се досетим, че той ще се пише и произвежда от "наши хора", които много вероятно ще "взаимстват" от по-способни ненаши такива, които пък ще трябва да търсят правата си чрез българския съд. Господ да им е на помощ!
Твърдение: "Хонорарът за написване на учебник е 134 000 лева, взима го един човек."
Това е абсурдно и недопустимо твърдение. Няма учебник, написан от един човек – учебниците се пишат от внимателно съставени колективи. Хонорарът зависи от поне 15 показателя. Като начало учебникът трябва да спечели конкурс на МОН, който е дълъг и сложен и се провежда на два етапа: комисия от оценители - на първи етап, и всички преподаващи по дадения предмет в дадения клас учители – на втори етап. Разходите на издателството за създаването на един учебник и за участието в конкурс са десетки хиляди лева. МОН не дава и една стотинка. Дори не купува марки за уведомителните писма, а принуждава издателствата да ходят и да си ги вземат лично от ведомството. Ако учебникът спечели конкурса, следват поръчки от всички училища, които в момента избират измежду три учебника. В България има около 60 000 ученици в даден клас, т.е. може да бъдат поръчани от 0 до приблизително 60 000 екземпляра. При това говорим само за учебниците до 7-ми клас включително, защото другите се купуват от родителите на свободния пазар.
Различните предмети се преподават в различен брой часове и учебниците имат различна специфика и обем, да кажем, между 70 и 300 страници. Те са в различни формати и са произведени в различен брой цветове и от различни хартии. Обичайният авторски хонорар е между 10 и 15% от коричната цена и се изплаща само след реализирана вече продажба. Не бива да се забравя, че нашата държава е дарила учебниците с максимален ДДС от 20%. Финансираните от държавата учебници се купуват съвсем не всяка година – това се прави всяка четвърта година. В дългогодишната ми практика като издател никога не съм изплащал хонорар, който дори да се доближава до споменатата от Клисарова сума. А дори и да е имало такъв, какъв е проблемът? Авторите на учебници са учени и специалисти от най-висок ранг, подпомагани в методическата част от най-добрите учители. Що за комунистическо е внушението, че те не заслужават високи хонорари? Работническо-селското мислене и уравниловката, мисля, останаха в миналото? Кой е по-достоен за големи пари? Банкерите ли? Месарите ли? Производителите на гащи и чорапи ли? Търговците на лимузини ли? Държавните чиновници, дето доведоха страната до днешното състояние ли? Дали ще е коректно точно на това място да посочим, че самата Клисарова притежава три апартамента във Варна, БМВ и моторна лодка? Това няма ли да прозвучи като долнопробна агитация?
Твърдение: "При единния учебник ще има прозрачност. Този авторски колектив, който спечели, се публикува на страницата на учебника. Той се подготвя от учители, които знаят кое е по-трудно за децата."
Прозрачността няма нищо общо с броя на алтернативните учебници. Тя има общо единствено и само с нивото на корупция и на продажност на чиновниците в системата на образованието. И сега авторските колективи се публикуват на корицата на учебника, и винаги и навсякъде е било така. Що за аргумент е това? Що за манипулация? Трябва да е кристално ясно, че учителите (при цялото ми уважение) в по-голямата си част не притежават умения и квалификация да напишат учебник. Учител може да стане всеки човек, който е завършил неособено привлекателния учителски профил с произволни оценки. В началното училище има стотици учители със средно образование. Абсурдно е да се твърди, че това е ниво, достатъчно за създаване на учебник. Да, по-възрастните и изявени учители имат опит с децата и в практиката и могат да участват в авторския колектив като консултанти по въпросите на приложимостта на предлагания материал и отчасти на методиката. И дотам. Строгата научна достоверност не е в компетенцията на един учител и никога не е била. Отговорността да предложиш учебник на десетки хиляди деца също не е в компетенциите на един учител и никога не е била. Тя се възлага на учени с доказани качества и ползващи се с уважението на научното и гражданското общество.
Твърдение: "Ако има забележки от родителите, е възможно да се нанесат корекции."
Това изречение е показателно за цялостния спекулативен характер на изказването. Точно на родителите не им е работа да правят забележки по учебниците. За тази цел има министерство, учители и специалисти. Разбира се и в момента всички забележки се взимат предвид и регулярно учебниците се коригират. И това Клисарова знае чудесно или поне би трябвало, ако ходи на работа.
Твърдение: "Тежестта на раниците също би могла да намалее, ако се въведе този учебник".
Това изречение е още по-показателно и поражда усмивки. Тежестта на раниците се дължи на две неща. На първо място, в училищата липсват шкафчета за всеки ученик и това е вследствие на политиката на МОН. На второ място, в държавните образователни изисквания са разписани конкретни хартии, които издателите са задължени да използват и те обуславят тежестта на всеки един учебник. А колкото до очевидно странното внушение, че видите ли един учебник е по-лек от няколко, на всеки нормален човек е ясно, че ученикът в крайна сметка винаги носи точно един учебник по всеки определен предмет и това няма нищо общо с факта измежду колко алтернативни учебника е избирал, за да си го купи.
И още нещо. Прословутата печатница на МОН "Наука и образование" АД, която сега "стояла без работа и трябвало да й се създаде такава чрез въвеждането само на един учебник, писан и произвеждан от МОН", изобщо не е само на министерството, а и на червения депутат Петър Кънев, който е член на икономическата и бюджетната парламентарни комисии. Това всеки гражданин може да провери чрез справка в Имотния регистър за периода 2005-2013 г. Морално ли е един министър да наговори толкова много неверни неща (грубо уронващи престижа на институцията), за да осигури в крайна сметка на пожар държавни поръчки за свой съпартиец?
Автор: Пламен Паскалев,
гл. ас. по математика, автор на учебни помагала и управител на издателство "Архимед", член на АБК
