Светът само се заблуждава, че е управляван от мъжете. И не защото "зад всеки успял мъж стои една успяла жена". А защото нормалните, пробивни, амбициозни, талантливи и успешни мъже обикновено, съзнавайки или не, имат за двигател по една разумна и интелигентна жена. Жена, която може да стои зад него, не защото той е по-важен и по-заслужил, а за да му пази гърба.
И това не е манипулация. Не е "играта" на жените винаги да става тяхното. Това е жизнено важната роля, която крепи света, и която само жените могат да играят.
Защото ние мислим различно. Различно в добрия смисъл.
Когато мъжете разсъждават, те разсъждават по "кутийки" - фрагментирано, съсредоточено по теми и проблеми и затова - често ограничено. Докато женският мозък е като широколентов интернет, който в един браузър отваря по 1000 таба едновременно. Природата така е решила - да могат жените да мислят по-широкообхватно, по-разчупено, на повече нива, за да помагат на мъжете в тяхната битка за надмощие.
И в случай, че на някой му изглежда лесно, не е. Да си жена е по-трудно. Особено днес.
Мъжете имат върху себе си огромния натиск на очакването да се представят на ниво в живота си, за да успяват да се грижат за своето семейството. Това е нелека отговорност. Но е само една.
Това е причината да има повече мъже на висши управленски позиции. Не защото са по-добри, а просто защото могат да си позволят да се концентрират върху работата си по-добре и по-свободно.
Жените не могат да си го позволят. Поне повечето.
Защото за разлика от мъжете, те трябва да се представят на ниво на два фронта - и на работа, и вкъщи.
Когато имаш да мислиш кога и как да сготвиш, изчистиш, да обърнеш внимание на децата, да намериш отговори на многото въпроси, свързани с нещата, които всички в семейството имат да вършат, ти е много трудно да определиш като свой приоритет работата. Когато имаш да планираш, да разпределиш и да разрешиш хиляди неща, неминуемо поставяш горна граница в професията си.
За щастие, много жени намират начин да се справят дори и с тези пречки, реализирайки се успешно и в двете посоки - в личен и професионален план. Много други обаче не успяват и са принудени да правят компромиси. И това е нещо нормално. Нещо, заслужаващо уважение.
Защото именно заради тези компромиси жените са способни да дадат на мъжа до себе си времето, мотивацията и разума, нужни му, за да върви напред.
Изобщо, хубаво е, че има ден като 8 март.
Не защото е ден, в който жените трябва да получават внимание, което иначе им липсва. Не, това лице на 8 март е ужасяващо, отблъскващо и унизително.
Хубаво е, защото мъжете имат шанс да се замислят колко много дължат на жените в живота си. Защото жена може да издигне един мъж от нищото, а може и да го съсипе. Такава сила заслужава уважение. Тя движи света и тя го съхранява. Тя дава живот. Тази сила няма нужда от цветя (въпреки че не е лошо). Тя има нужда само от внимание и уважение. Само от това.
Затова дами,
Честит 8 март!
