Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

2 млрд. евро ли струва стабилността?

18 март 2016, 12:16 часа • 5120 прочитания

Тази седмица България задлъжня с 2 млрд. евро. Това не е малко - някъде около 4,5% от брутния вътрешен продукт на страната за миналата година. Новината мина почти незабелязана в публичното пространство. Споменахме го, когато Министерството на финансите изпрати информация, че е продало двете емисии облигации за общо 1,994 млрд. евро, и го споменахме в някой-друг постен коментар, че емисиите били продадени при много изгодни лихви.

Освен в специализираните предавания и медии новината за новия значителен за икономиката ни дълг не получи, например, нужното внимание в редовните телевизионни емисии. А, знаем, че те се гледат повече. Тази седмица пак се занимавахме с боя на пътя. Не казвам, че не трябва се възмутим от него, това е страшният битовизъм на безнаказаното общество, в което живеем. Нека обаче обърнем внимание и на нещо, което ще е важно за нашите деца... доколкото останат.

Факт е, че новите емисии облигации за 1,144 млрд. евро и 850 млн. евро са продадени при наистина изгодни доходности Това и казаха мениджърите на емисията и финансовото ведомство. Те заявиха, че са решили да се възползват от "благоприятните пазарни условия" след решението за количествени улеснения от Европейската централна банка (ЕЦБ) този месец и взели бързо решение за осъществяване на трансакцията. Всичко точно.

Този дълг обаче едва ли ще доведе до икономически растеж, а средствата няма да се използват за стимулиращи растежа политики.

В отговор на въпрос от депутата Мариана Тодорова от АБВ финансовият министър Владислав Горанов обяснява, че дългът от 2 млрд. евро ще се използва за покриване на бюджетния дефицит и за изплащане на стар дълг. Освен това парите могат да отидат за заделянето на резерв, който да послужи при необходимост след оценка на активите на банките. Конкретно за последното става дума за предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Дългът е по-евтиният финансов ресурс от собствените средства и умното балансиране между двата източника създава успешни инвестиционни проекти. При равни други условия е добре, че държавата е взела заем при изгодни условия.

Държавата обаче е различно от частно предприятие. Държавата сме ние. Точно и заради това спокойно може да напишем в заглавие "Взехме заем от 2 млрд. евро". Взехме го и ние ще го плащаме. Затова ни трябва конкурентна хубавичка икономика.

Същевременно в Европа от доста време живеем в дефлационна среда и всички се страхуват от нея. По принцип не би трябвало дефлацията да е лошо нещо. За задлъжнелите икономики обаче е.

Когато имаш растеж, имаш и инфлация и всички се радват. Когато обаче финансираш икономиката си най-вече с дълг (САЩ, Япония), растежът ти е задължителен. Не е лошо и икономиката да расте по-бързо от задлъжнялостта. Инфлацията помага, защото намалява цената на дълга. При дефлация плащаш повече.

Нашата икономика, макар и отчела ръст от 3% за миналата година, се крепи най-вече на еврофинансиране. А сега взимаме заем, който няма да се използва дори за социални мерки, а за покриване на стари кредити и може би за преструктуриране на банкови активи.

Тук вече идва и другият въпрос: Колко зле ще се окажат резултатите от прегледа на качеството на банковите активи? Преди време писах, че може спокойно да сме предубедени към оценката на банковата система, защото регулаторите не доказаха, че могат да предотвратят нещо толкова грандиозно като фалита на КТБ. Вчера председателят на УС на Райфайзенбанк (България) Оливер Рьогл заяви, че прозрачността на резултатите ще зависи това дали са открити малко или много проблеми. Това ще зависи от БНБ и навежда на мисълта, че ако има много проблеми, това няма да се разбере.

В момента сме взели 2 млрд. евро и в края на година, когато може и да се наложи голяма част от тези пари да се използват за преструктурирането на някоя проблемна банка, Владислав Горанов сигурно ще се потупа по рамото за предотвратения пореден крах в банковата сфера. И ние пак ще бъдем стабилни.

Въпросът е, че стабилността е хубаво нещо. Ако пак стане казус като КТБ, всички инвеститори - и наши, и чужди, биха избягали от страната, защото ние наистина няма да изглеждаме сигурна дестинация за инвестиране. И това на фона на геополитическата обстановка. Да, пълната прозрачност и разкриване на проблемната банка или банки може да е лошо и да създаде паника. И тук се отваря принципният въпрос не само за България, но и за всички настоящи икономики. Трябва ли за пореден път гражданите да спасяват големите бизнеси, които не могат достатъчно добре да се управляват? Не трябва ли носещите отговорност за лошото управление да понесат последствията? Трябва ли да взимаме заем, макар и изгоден, във все още дефлационна среда и то заем, който няма да се използва за растеж? Струва ли си за постигане на стабилност? По-лошо ли ще стане или по-честно, или и двете?

Автор: Петя Бързилска

Петя Бързилска
Петя Бързилска Отговорен редактор
Новините днес