Страстната политико-финансова седмица 16-20 февруари е към своя край. Предстои обаче още една такава – 23 – 27 февруари. Ей така, за да има какво да се лае по медиите.
Как от нещо елементарно и използвано от всяка една власт се стигна дотам, че ако някой глух внезапно си върне слуха, ще си помисли, че се задава национална трагедия?
Доверието
То е на първо място – винаги. И особено когато говорим за сложни теми, каквито безспорно са финансовите инструменти на многопластовите международни пазари.
Кой ни убеждава, че новият дълг е необходимо и добро нещо и кой ни убеждава, че не е? За първото ни убеждават ГЕРБ и Реформаторският блок, които и досега не са решили проблемите с провалените финансови регулатори. На всичкото отгоре точно Владислав Горанов дава подкрепа за финансовия министър от правителството на Жан Виденов – Димитър Костов, да поеме банковия надзор в БНБ. КФН пък лека и полека не се и всява в медийното пространство – ей така, удобно, както и информацията за изтеглени 64 хил. евро лични средства от КТБ от г-жа Нели Кордовска, управител на "Банков надзор" на БНБ часове преди банката на Цветан Василев да бъде поставена под специален надзор.
От другата страна колко лошо нещо е заемът ни убеждават министърът на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов – проф. (!!!) Румен Гечев, както и глашатаят на Костинбродската афера Мая Манолова. Тук дори не е нужно да се коментира какво означава точно това. Единственият коментар е защо такива фигури ВСЕ ОЩЕ са в най-висшия държавен орган на България – този, който кове законите?! Да не забравяме и Волен Сидеров, чиито най-големи политически постижения са да направи някоя мизерия в поредния самолет и да организира правенето на омлет в ДКЕВР. Липса на доверие отвсякъде!
Финансовата материя
Категорично тя не е за всеки. От кредитни суапове, хеджиране, първичен пазар на ипотечни книжа, фючърси със сигурност не разбират огромното мнозинство хора в България. Затова е и напълно, ама напълно нормално експерти да се занимават с такива въпроси. И когато се коментира, да се коментира от разбиращи хора и така, че обикновените хора да го разберат, а не така, че да се вадят само политически дивиденти.
Какво означава просто казано заемът от 16 млрд. лева? На първо място това НЕ Е дълг, който никога не можем да върнем. Няма държава в света, която да не използва вземането на заеми като инструмент за финансова политика. Да, системата със сигурност е не е най-добрата възможна, но е действащата в момента и една държава трудно би я променила. Живот на кредит – това е наложеният от Западната цивилизация метод за икономическо развитие.
12 от 16-те млрд. лева се използват, за да се върне дълг, който трябва да покрием. Тук вече е важно не само какво имаме, но и какво ще натрупаме като дълг за следващите три години, включително настоящата. В края на декември външният ни дълг е малко над 7 млрд. евро (ЕВРО, не ЛЕВА), а вътрешният – малко над 8,2 млрд. ЛЕВА (справка – сайт на Министерството на финансите, графа „Държавен дълг”, подграфа „Месечен бюлетин”). Курсът лев/евро е приблизително две към едно. 7 млрд. евро са приблизително 14 млрд. лева.
Има обаче и едно НО – какво ТРЯБВА да се върне в периода 2015 – 2017 година. Имаме 4,6 милиарда падеж през 2015 г., 200 милиона - през 2016 г., 2 милиарда лева – 2017 г. Това са падежите, които дължим през този 3-годишен период. Всичко останало са краткосрочни емисии, които една с друга се погасяват на вътрешния пазар. Отделно са дефицитите за три години – през тази година дефицитът може да се покрие от Фискалния резерв, догодина ще е 2 млрд. лева и през 2017 година – още толкова. С други думи – държавата се нуждае от 10,8 млрд. лева за периода 2015 – 2017 година. Това твърди проф. Христина Вучева, вицепремиер и министър на финансите в периода 1994 – 1995 година. И добавя нещо много важно – това са официалните данни, оттук нататък могат да се посочват други цифри, само ако някой знае нещо повече, което отсъства в тази официална информация. Тук вече говорим за ДОВЕРИЕТО – какво има и какво няма ИЗВЪН официалната информация.
Проблемите
Липса на пълна информация и обяснение – да, има. Най-малкото защото Владислав Горанов ходи като цветарка в парламента да обяснява в управляващата коалиция какво се случва в последния момент. Липса на това какви ще са комисионните на банките-дилъри – също явно има, само че при предишни заеми медийна истерия по въпроса не е имало.
Таванът на лихвата – 10%. Таван не значи твърда стойност. На финансовите пазари се борави с диапазони – който не му е ясно какво означава тази думичка, да я провери в речника. Вземането на заем е възможно само при съгласието на най-малко две страни – даващ и получаващ. А лихвата е инструментът, с който се подсигурява връщането на заема – така, че нито даващият го да се окаже в ситуация да не си получи парите, нито връщащият да не се окаже в ситуация да не може да ги върне. Въпрос на пазарлък. В пазарлъка е най-важно да покажеш здрави нерви и дори да блъфираш. Никой не може да си представи, че българската икономика може да смогне за три години да се справи с връщането на 16 млрд. лева плюс 10% върху тях. Но тази лихва може да стане факт, само ако демонстрираме на пазарите нестабилност – което и правим с цялото крякане в парламента на куцо и сакато.
Размерът на комисионните - хубаво е да се знае. Но само като съпоставка – какви са били комисионните при други емисии, с други или същите дилъри. Така ще се разбере има ли нещо гнило в Дания.
Демагогия
Колкото искаш. Най-вече – какви са дилърите от HSBC. В Швейцария започна проверка на местния клон на HSBC заради помощ при укриване от данъци, включително от българи. Преди три години HSBC беше глобена за пране на пари от наркотици, а миналата година отнесе глоба заради картел с други банки, тъй като си споделяли лична информация за клиенти и техните желания за инвестиции на банковия пазар. Само че воглаве с HSBC бяха глобени още Royal Bank of Scotland, JPMorgan Chase, Citigroup, UBS и Bank of America – общо 4,3 млрд. долара глоба. И това е капка в морето от глоби. Няма голяма международна банка, която да не е глобявана за нещо. Същите тези банки обаче си остават „авторитетни”. Това са правилата на играта. И да не забравяме – в края на юни миналата година, месец преди Орешарски официално да даде оставка, България изтегли заем от международните пазари за 3 млрд. лева. Банката, която беше посредник, беше HSBC !!!
И за финал - не, няма как да се съглася с тезата на Мая Манолова, че 10 хил. лева умножено по 7,5 млн. души (грубо сме толкова) е равно на 16 млрд. лева. Никой, ходил до трети-четвърти клас в училище, няма да се съгласи! Когато такива аргументи се изкарват на преден план по медиите, олекваш. Дори и да имаш право за други неща. Затова и никой не понася политиците в България – защото гледат само как да са на власт заради самата власт!
