12 без 5 – това словосъчетание вече ми стана любимо. Щом го видя и знам, че кабинетът Орешарски е извършил нещо непрозрачно, нещо неясно, нещо, за чиито последствия тепърва ще се досещаме или ще виждаме. Въобще нещо, от което нормалният човек го втриса.
Последните такива известни подвизи от най-проваленото правителство в новата история на България след това на Жан Виденов (да видим как ще е тази зима, може и първото място да превземе), са дело на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева, на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и на здравеопазването Таня Андреева. Ще видим скоро има ли и други изненадки за служебното правителство.
Докато вчера пишех материала как г-жа Цикламено костюмче е подписала разрешително за строеж на приемен терминал и компресорна станция на „Южен поток” при Паша дере, се замислих дали това не може да се тълкува като държавна измяна, да се носи наказателна отговорност, не само административна. Защото само по параграфа „държавна измяна” български министър реално може да отговоря в наказателен смисъл пред закона заради свое политическо действие или решение.
Според Конституцията Министерският съвет е органът, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на България – колективна отговорност. Министрите, обаче, носят отговорност за своите действия (чл. 108 (3) на Конституцията) – каква е съвсем отделен въпрос, общо взето си я носят само на сладки думи във Върховния закон на България. Процедурите за търсене на политическа отговорност на Министерския съвет са конституционно установени. Това са "вот на недоверие" и "вот на доверие". Щом обаче се носи отговорност и от отделните министри по Конституция и щом Европейската комисия поиска да замразим изпълнението на „Южен поток”, щом самият Пламен Орешарски публично обяви това замразяване и също публично заяви, че има наказателна процедура от Брюксел срещу нас заради законодателните неразбории и клинченето що е то „морски газопровод”, който е извън юрисдикцията на еврозаконодателството и докъде стига „морския газопровод” на сушата (според някои „експерти”, кавичките не са случайни, чак до разпределителна точка на десетки километри навътре на сухоземната територия на България), то какво представляват действията на Терзиева? За мен са си чиста държавна измяна.
В действащия Наказателен кодекс обаче за това, което е извършила Терзиева с подписването на разрешението за строеж на „Южен поток” в Паша дере, няма предвидено наказание. За сметка на новия Наказателен кодекс, който готвеше кабинетът Орешарски като цяло и конкретно вече бившият вицепремиер Зинаида Златанова. Там наказание се предвиждаше за всички онези, които действат „в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да ѝ служи във вреда на Републиката“. Подписът за разрешение на „Южен поток” си е жива услуга за „Газпром” и Русия. Така че Терзиева направо може да се радва на рекордно краткия мандат на правителството на Орешарски. Защото по една доста разтеглива норма, измислена от колежката ѝ Златанова, можеше скоро да ѝ се наложи да се обяснява пред някой съд - теоритично, разбира се.
За съжаление докато отговорността на министрите и то не само в кабинета Орешарски, ами във всички правителства, откакто в сила е настоящата Конституция, си стои само в Конституцията, България няма да върви напред. Защото със силата на закона или по-точно с липсата му узаконяваме такива безобразия като това на Терзиева, Стойнев и Андреева. Последните двама дори не могат да се доближат по дефиниция до извършеното от колежката им с бозавите костюмчета, но това не значи, че не предизвикват определени последствия. Какви – ами ще ги чакаме със страх.
