100 дни след встъпването си в длъжност кабинетът "Орешарски" продължава да няма лице. Премиерът отсъства от публичното пространство. С малки изключения министрите му буквално се щурат наляво-надясно и загубени в секторите, за които отговарят. Кабинетът панически се стреми да доказва, че е програмен, но всъщност е програмиран в задкулисията на властта.
Първите 100 дни от работата на кабинета преминаха в безпрецедентен граждански натиск върху актьорите във властта и остро политическо разделение в обществото. Аферата "Пеевски" помете крепящата се на личния капитал на Пламен Орешарски претенция, че правителството е експертно и припомни грозните зависимости между политическите партии. След фиаското с Пеевски правителството е абсолютно неприемливо за една голяма част от обществото и каквото и да прави, е обречено на неодобрение. Протестите срещу кабинета на свой ред мобилизираха симпатизантите му, които и в най-добрите си дни могат лесно да се преброят, а предстои тежка зима, която вероятно още повече ще ги стопи.
Форматът "програмен кабинет" преследва две основни цели - да направи по-приемлива старата коалиция между ДПС и БСП
и да адресира дневния ред от февруарските протести.
След артистичния подход на кабинета "Борисов" към писмените обещания опитът за дългосрочно определяне на политиките, при това след публично и аргументирано договаряне на програми между партии с различни платформи, би могло да бъде полезно политическо занимание. В първите дни на кабинета "Орешарски" различията в програмите на ДПС и БСП като евентуални промени в данъчната политика или рестартът на АЕЦ "Белене" бяха водещи в политическия дневен ред. Опитът за смислен дебат обаче бе провален от кандидатурата на Пеевски и от последвалите кадрови недоразумения при партийното поделяне на постове в кабинета и във втория ешелон на властта. БСП и ДПС все още се опитват да поддържат илюзията за независимост на кабинета, като от време на време го критикуват за мудност или недостатъчна решителност. Последният пример е безумният упрек на лидера на БСП Сергей Станишев, че кадровата политика на кабинета е плаха, при условие че бяха бити всички рекорди в подмяна на най-много кадри за най-кратко време.
Поддържането на тази конструкция струва скъпо на правителството, което е поставено в пасивна роля на изпълнител на волята на подкрепящите го в парламента партии. В медиен план това води до безкрайни изяви на лидера на БСП Сергей Станишев, която постоянно обяснява политическите действия на кабинета, и до "онемяване" на самия премиер Пламен Орешарски, който напоследък се изявява по важни въпроси в епистоларна форма. Правителството засега е пасивно и в законодателната си инициатива, а почти всички внесени законопроекти са на депутати от БСП.
Самата програма на кабинета, писана панически на фона на многолюдни протести, изобилства от кухи обещания и е почти лишена от конкретика.
Общите приказки по тема "държавата срещу монополите", "реинудстриализация за 10 години", "спиране на административния рекет" срещу бизнеса си заслужиха и вътрешнопартийни критики. Голяма част от изброените приоритети пък вече са залегнали в закони и институциите няма как да не ги изпълнят.
С изявите си по-голямата част от министрите само още повече объркват картинката. От поведението им (с малки изключения като социалния министър Хасан Адемов, министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, вицепремиера по еврофондовете Зинаида Златанова) по нищо не личи те да работят в условия на безпрецедентен обществен натиск. Нищо подобно - част от министрите се държат така, сякаш разполагат с години да разберат какво точно се случва в ресорите им, а други успяха за броени дни да станат самонадеяни и да натворят куп глупости. Първенството в графа безхаберие държи спящото и ненужно дори според депутати на БСП министерство на инвестиционното програмиране.
Изгубена по магистралите изглежда
и министърката на регионалното развитие Десислава Терзиева, а икономическият министър Драгомир Стойнев незнайно защо реши да се меси в образованието и зачеркна в едно изявление целия механизъм на финансиране на средното образование - делегираните бюджети. Единственият министър, представил донякъде подредена идея за реформа на подопечния му сектор, до момента е Цветлин Йовчев. Реформите в сектор "Сигурност" обаче изпревариха министъра си и тръгнаха още с писаните по калъпа Пеевски промени в закона за ДАНС. Там щетите може да са далеч повече от обявяваните добри намерения от Йовчев за реформа на административния апарат към МВР, по-добро разпределение на ресурсите, извеждане на несвойствените дейности извън системата и прочие.
За реформи в забатачени сектори като здравеопазване и образование по същество още никой не говори, а пенсионната реформа отново е на дневен ред, но с цел да бъде замразена. Дългосрочни промени не личат да се задават и от първия план за изпълнение на програмата на кабинета, разработен с конкретни мерки и срокове. Това е разбираемо на фона на политическата криза и постоянно изскачащия призрак на предсрочните избори. По всичко личи, че кабинетът ще следва именно краткосрочния план-график, тоест ще се опита да изпълнява програма минимум, в която впрочем има и полезни неща като орязване на регулаторните режими, промени в закона за обществените поръчки, които да облекчат достъпа до тях, допълнителни социални мерки и др. Голяма част от обществото обаче отказва да живее на минимум и с право задава въпроса, ако ще го кара така, защо кабинетът просто не подаде оставка?
Парламентарната подкрепа за кабинета - на каква цена и докога?
Упорството на правителството да продължи да работи под натиска на продължаващи протести само на пръв поглед е изненадващо. Оцеляването на кабинета в момента е политически гарантирано от неписаното, но твърдо споразумение между БСП, ДПС и "Атака", което ясно пролича при актуализацията на бюджет 2013. Ясно е, че опозицията в лицето на ГЕРБ ще се опита колкото може по-често да изтъква това съглашателство, включително с процедури като вот на недоверие.
Може да се очаква, че през есента натискът на улицата ще расте. Умишленото разделяне на гражданите, формирането на "приятелско" и "вражеско" гражданско общество може би е едно от най-грозните явления от първите 100 дни на кабинета. За политическото противопоставяне заслуга имат всички, включително и президентът, който зае поредица от недобре балансирани позиции. При допълнително изостряне на това противопоставяне кабинетът "Орешарски" и историята като цяло просто не могат да завършат добре. Който и каквито криви сметки да си прави - Станишев - за собственото си оцеляване, Борисов - за своето възкресяване.
Автор: Таня Петрова, в. "Сега"