Винаги щом стане дума за дерогацията за руския петрол, депутатът от ГЕРБ Делян Добрев започва да обвинява правителството, че не прибират 73 стотинки от "Лукойл" на литър гориво.
Добрев: Ще заведа дело срещу Денков, защото съм ощетен гражданин
Какво не е наред тук? Първо, дерогацията няма пряка връзка със Закона за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива. Именно този закон, а не отпадането на дерогацията, трябваше задължи "Лукойл" да прави вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система" (т.е. да си плаща на държавата, защото прави свръхпечалби заради поскъпването в енергийния сектор поради подпалената от Владимир Путин война в Украйна). Законът обаче, приет през януари 2023 година, не можа да влезе бързо в сила.
ОЩЕ: То не бе "Лукойл", 73 стотинки, левчето, ветото на президента - надминаха всичките ни очаквания
Предисторията
Всичко започна от подготовката за последните парламентарни избори през април'23, когато ГЕРБ твърдяха, че цените на горивата са изкуствено завишени с 1 лв. Темата стана централа за предизборната им кампания и се превърна в обещание за намаляване на цените на горивата с 1 лев. След изборите трябваше да направят нещо за въпросното левче.
Делян Добрев внесе свой законопроект с директна заявка, че 1 лев ще се връща на хората като компенсация при покупка на всеки литър гориво.
Първоначално той наистина беше замислен така, че да въведе компенсации за разходите за горива. Но беше изцяло пренаписан от ГЕРБ между първо и второ четене. От закон, който трябваше да събира свръхпечалбата на "Лукойл" и средствата да се използват за компенсации в размер на 1 лев от цената на горивата, той се превърна в закон, който събира част от свръпечалбата за "таргетирани мерки като карти за градски транспорт". Неслучайно между двете четения Делян Добрев преименува закона от "Законопроект за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива" в "Законопроект за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт". Тоест - с карти за градски транспорт: ЗАКОН ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ЗА ТРАНСПОРТ
В закона също беше заложена глоба между 10 000 и 30 000 лева, тоест е дадена възможност за избор - плащаш милиони данъци на държавата или въпросната глоба. Ако го направиш втори път, глобата е трикратна - пак е под 100 000 лв.
В преходните и заключителни разпоредби на закона, приет през януари, е добавено и изискване на нотификация към Европейската комисия – без никой да го изисква от България. Разбира се, прокремълското служебно правителство никога не прави тази нотификация по време на управлението си.
За първи път с това се заема редовното икономическо министерство в кабинета Денков. Съответно, въпросът е дотогава плащан ли е данък свръхпечалба от "Лукойл"? В официално съобщение от президентството за работна среща с експерти в президентската институция за протичащите процеси в българската енергетика и икономика, с участието на бившия служебен премиер Гълъб Донев, е казано следното за "Лукойл": "Откроено беше значението на преместването на дейността на "Лукойл Нефтохим Бургас" в България по време на служебното правителство, което доведе и до значителни данъчни постъпления за страната ни по време на неговия мандат – 87 500 000 лева за периода септември-декември 2022 г. и 126 500 000 лева за периода януари-юни 2023 г." Няма никакво уточнение какви са тези данъци - за свърхпечалба, корпоративни, авансово внесени или друго. А според българските данъчни разпоредби налози не могат да се събират със задна дата. Добрев и Пеевски говореха в пълен синхрон за далеч по-големи дължими данъци от "Лукойл": Клатене на сглобката с "Лукойл": Схемата на Пеевски и Борисов от "А" до "Я"
Темата с левчето беше реактивирана, като този път то стана 73 стотинки. Делян Добрев явно разчита на това, че хората не помнят собствените му думи, че постъпилите пари по това перо ще се използват за "таргетирани мерки - карти за градски транспорт".
Добрев направи опит да се поправи - в Закона за енергетиката, чрез премахване на нотификацията. Десет месеца по-късно, мярката за облагане на свърхпечалбата от енергийните цени вече е в сила, благодарение на свършената работа от сегашното мнозинство в Народното събрание.
Междувременно беше прието законово изменение с изискване 100% от запасите на горива да се съхраняват в България (за разлика от предишното - до 50% да могат да са в чужбина). С това дефакто "Лукойл" се заставя да направи инвестиция в размер на стотици милиони евро за изграждане на нови складови бази в България. Скоро след това ГЕРБ и ДПС поискаха връщане на старото положение, но до 30 юни, 2024 година, а след това да бъде до 30% в чужбина - това в национален интерес ли е?
