Във Видин става все по-голяма рядкост да видиш млади хора. Дори в делничен ден в града се забелязват само пустите улици, затворените заведения, изоставените магазини.
Дори слънчевото време не допринася за възможността в центъра на града да станеш свидетел на млади двойки, излезли на разходка. Изключителна рядкост са бебешките колички по тротоарите, пише БГНЕС.
Последна българска столица преди падането ни под османско иго (1396 г.) и важен възрожденски център, днешният областен център е град със затихващи функции. За това свидетелстват и данните за демографията. Според последното преброяване през 2011 г. в дунавския град са живели 48 071 души, а в края на 2013 г. населението му спада с почти 2000 души, достигайки 46 068 жители.
Високата безработица е най-сериозният фактор за обезлюдяването на региона. Структуроопределящо за града е предприятието "Видахим", където работят няколкостотин служители на фона на хиляди преди години. През 70-те и 80-те години на миналия век градът бързо се разраства благодарение на химическия комбинат, включващ заводи за полиамидни влакна и за автомобилни гуми, ремонтно-механичен завод и ТЕЦ "Видин". Освен тях в града има тютюнев завод, фабрика за тютюн и ризи. Видин се слави като най-големият производител на помпи. Но всичко това е загубено със стартирането на прехода в края на 1989-1990 г. Промишлеността вече е в миналото. Местната икономика запада заради корупцията и политико-икономически фактори. В резултат в града почти не са останали специалисти в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират.
Приватизацията също не се оказва панацея. Пример за това е "Видахим". В завода за гуми предстои ново съкращение, тъй като от години той генерира приходи единствено от продажбата на скъпа електроенергия, която би трябвало да бъде спомагателно производство. С промените в Закона за енергетиката НЕК вече не е задължен да изкупува тази скъпа енергия, което води до решението за съкращаване на нови 150 служители.
