Според мен възможностите на човек в зависимост от неговата позиция, са различни. Защото видяхме например двама министри как могат да се борят с голямата хипотетична корупция, която сега трябва да се докаже, която е превзела държавата и е пренасочила огромни парични потоци в определени сфери и определени фирми по един непрозрачен начин. И малката корупция, която реално съществува. Например ето, тази корупция, с която аз се опитах да се преборя в практиката си като заместник-кмет на район „Оборище“. Две вече доказани престъпления, които вече КПКОНПИ разследва за конфликт на интереси на предишната власт, която реално е управлявала. Кметът, който е управлявал по един непрозрачен начин, ужасни злоупотреби. Просто там са доказани нещата. Човек трябва да се зарови, да не влиза, както обичам да казвам, в старите чехли и пантофи на предишния управляващ, и да покаже какъв трябва да бъде моделът на управление. Защото ние в дейността си в 45-ото и 46-ото народни събрания, основно депутатите трябваше да задаваме въпроси. Според мен това е основната роля на депутата – да задава въпроси и министрите да отговарят, за да излезе как се е управлявала държавата.