По-важното всъщност е прозрачността. Когато всичко бъде прозрачно, публично, така че журналисти и граждани да могат да анализират информацията и да видят всъщност в „Автомагистрали“ краде ли се, колко се краде. Защото ако всичките договори бъдат не просто публикувани снимани като документ с хартиения подпис отдолу, а техните параметри бъдат в структуриран вид така, че да анализираме колко пари са изхарчени, за какъв вид дейност, колко е спрямо пазарната и такива детайли вече, тогава корупцията много лесно бива разкривана и съответно прагът за нейното реализиране става по-висок.
Причините да не бъде въведено електронното правителство са много, но липсата на политическа воля е това, което ги обединява. Това не е проста задача. Държавата е огромна структура и промяната на нейните процеси, вкарването им в дигитална среда не е тривиална задача, но е решима. Досега не е била решена, защото не е имало достатъчно натиск
от най-високите етажи да бъде решен този въпрос. Иначе имаме и IT специалисти, и специалисти по процеси. Администрацията не е чак толкова ретроградна, колкото хората са свикнали да я виждат. Да, там има хора, които биха се бунтували срещу електронно управление, страхувайки се за своето работно място, но има и лястовици на промяната, които искат това да се случи и в момента, в който чуят, че ще се електронизира някой процес, разбират, че това ще им спести и на тях работа, не само на гражданите.
Когато политическата воля е насочена към корупция, както беше в последните години, тя липсва за елеминирането на корупцията.