Съюзът на архитектите в България настоява проблемите на културните аспекти на архитектурата да бъдат обхванати в специален закон за архитектурата. Архитектите изискват и нова нормативна уредба, която да намали времето за съгласувателните процедури с Националния институт за недвижимото културно наследство и с Министерството на културата при проектите за ремонти на сгради със статут на културни ценности. Проблемите с изчезващите стари градове и тяхното опазване бяха тема на дискусия на архитектурната гилдия във Велико Търново, съобщи БНР.
Старият град на Велико Търново е затиснат от проблеми и архитектите признават, че всяка трета къща е пред срутване. Нормативната уредба, през която трябва да минат собствениците на имоти със статут на културна ценност и архитектите, е тромава, отделно е проблемът с многото наследници, които e трудно да бъдат намерени, за да се разберат помежду си или да бъдат принудени да си поддържат имота във вид, който не застрашава живота и здравето на околните. Този проблем е във всички градове със стари сгради паметници на културата. „Законът за културното наследство така и не проработи“, коментира един от доайените на търновските архитекти Йордан Нурков:
„Той се оказа един мъртвороден закон и в момента не действа по никакъв начин заложеното в закона решение да се ускори съгласувателната и експертна дейност на Националния институт за недвижимото културно наследство".
Нужно е най-вече голямо желание сред хората, които са собственици на съответните сгради, които са паметници на културата.
Наблюдава се едно отчуждаване на хората от тяхната собственост, която е паметник на културата. Причината не е в парите, причината е, че съгласувателните и други процедури - проектантски, изследователски, регистрационни и т.н., целият този режим от регистрирането до самото изпълнение и реализирането на такава инвестиционна инициатива е толкова голям, че на практика лишава хората от възможността да имат те инициативата и тази инициатива да може да се реализира навреме, подчерта Йордан Нурков.
