Днес, 11 май 2019 г., Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ чества своя патронен празник. Пред паметника на светите братя Кирил и Методий бяха поднесени венци и цветя.
В своето празнично приветствие, ректорът проф. д-р Христо Бонджолов се обяви за единение за запазването на Университета като свободна територия, неприкосновена за партийни участия. Той заяви: „Днешният ден е много важен за нас, защото в темелите на този университет като патрони, закрилници и спасители стоят нашите първоучители братята Кирил и Методий, съпокровители на Европа, не само на Великотърновския университет, на България и на славянството. Днес за нас и за Европа са трудни времена и имаме нужда от тези покровители. Нуждаем се от тяхната помощ, за да се справим не толкова с необразованите и нашествениците, а с тези, които се опитват да попречат на нашата свобода“.
Професор Бонджолов посочи, че си е представял този празник по друг начин. „За съжаление се връщаме 30 години назад, когато тук, от тези стълби, започна призивът за свобода и демокрация във Великотърновския университет, като територия свободна от намесата на каквото и да е партийно участие, като място, където могат да бъдат само представители на академичната общност. Не съм си представял, че 30 години след това ще застанем в защита на същата тази свобода. Затова искам да благодаря на всички, които застанаха зад тази идея, затова, че никой няма право от територията на Великотърновския университет да прави политика – така е записано в закона.
И моля тези, които трябва да спазват закона, да се намесят. Академичната общност заслужава това, заслужават го младите хора, заслужават го всички преподаватели и служители, всички, които вече не са преподаватели и служители, и които ни подкрепиха, и които застанаха зад това, че нашата алма-матер трябва да бъде свободна територия, територия на свободния дух“, призова ректорът.
„Дано след 30 години не се налага някой да повтаря от тази трибуна същото. Но затова трябва всички да сме единни и да застанем зад каузата. Университетът на светите братя Кирил и Методий на Света гора е свещена и неприкосновена територия“, апелира ректорът на ВТУ.
Академично слово за светите равноапостоли братята Кирил и Методий произнесе проф. д-р Радослав Радев - председател на Общото събрание на Университета. Той отбеляза: „В България има два университета, които са замислени като идея за братството – Софийският университет „Св. Климент Охридски”, който според завещанията и волята на дарителите е трябвало да се казва „Братя Евлоги и Христо Георгиеви” и Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий”. Сега сме останали само ние. В тази воля на първооснователите стои идеята за единение, откровение, спасение и животворност. Там, където е умът на Кирил, са били и очите на Методий. Там където е сърцето на единия, душата на другия е постигала своя полет. Това е рядък шанс, който се дава на един университет“.
Професор Радев подчерта, че в своята дълголетна история, Великотърновският университет е давал пример за съгласуваност, когато се твори наука. „Случвало се е и друго – провинциалното чувство ни е пречило да се остойностим, защото сме търсили признанието отвъд нас“, призна той. Радослав Радев припомни, че нашият език и книжовност са създадени чрез духовно и чрез родово братство.
„Кирил и Методий стоят толкова близо един от друг. Няма сила, която да ги раздели, независимо че в житията единият е посочван като философ, а другият – като учител. Когато Кирил се нуждае от вглъбяване, отива не другаде, а при брат си на Олимп – там „денонощно” чете и обсъжда с Методий книгите; когато трябва да изпълнява мисия, кани и брат си, защото, ако той е силен в словото, Методий е дълбок в молитвите. Смисълът на братството показва най-добре притчата за пречистената вода, която утолява духовната жажда чрез силата на вярата. Накратко: Кирил открива възможност мръсната и застояла вода да стане животворна, но се обръща към своя брат с молба той да извърши свещенодействието. „Не мога вече да търпя жаждата, гребни от тази вода. Онзи, който едно време превърна за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще даде и на нас утеха. Добре е да имаме пред очите и в ума си тази притча. Великотърновският университет превръща вече 56 години горчивата вода на науката в сладост за младите хора. Нека да не променяме това чрез отношения, които стоят далеко от академизма. Нека да не превръщаме сладката вода в горчива. Как тогава ще утоляваме жаждата си?“, попита преподавателят.
Професор Радев изтъкна, че Методий е по-големият брат, който е разбирал силата на Кирил. „За него житиеписецът отбелязва: „Помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше.” Прозрението всеки да оценява силата на другия е същинското просветление, и в този случай подчинеността не се мисли като унижение и безпомощност, а като упование във възможностите на отделния човек. В признанието на възможностите на своя брат, Методий е стигнал до всеобхватността на учителството, изразено в простото тържество на изречението: „За всички беше всичко, за да спечели всички”. Да внесеш зърно в подготвената нива е шанс да добиеш пшеница за собствения си хляб. В своята сплотеност св. Кирил и св. Методий са били едновременно нивата и зърното, за да пребъдат нашето слово и нашият дух.“ – каза още той.
Председателят на Общото събрание на ВТУ отчете, че Великотърновският университет вече има няколко поколения изявени учени и ученици, чието признание надхвърля националните граници. „Това, което творим тук, отзвучава в цяла България“, поясни той и допълни, че от аудиториите словото е полетяло и живее в ума и душите на младите, и на тези, които вече събират плодовете на своята зрялост. Професорът подчерта, че това е удовлетворение, но и голяма отговорност спрямо поведението и мислите ни, спрямо постъпките и словата ни. „Силата, добита от познанието, не трябва да бъде съпътствана от елементарност в отношенията. Великотърновският университет е жива същина, подобна на езика ни, и името му трябва да се споменава с почит и уважение. Споровете на свободните учени са начинания, родени от толерантността“, добави той и уточни, че „езикът ни учи да не стигаме до крайности, да имаме коректив и противоположното да е за опора, а не за подбуждане на агресия“.
Според професор Радев, няма добро без пот, както е казал народът ни. „С много пот на челата сме постигнали това, което имаме днес. Нека още по-големи да са усилията ни, за да го запазим и да останем достойни за името си, означаващо великата идея за братството на духа. Великотърновският университет се случва в слънчевото подножие на Света гора и в сенките на Янтра – огледало за любопитните и вълнение за поетите. Насреща историческият Царевец като мъдрец прехвърля броеницата на времето, тайнствената Трапезица е като сестра на вековете. Това е магическо място, където книгите са били повече от мечовете, а словата – по-звънливи от камбаните. Светът тук е отворена книга. Тук човек може да бъде цар с царете, воин с войните и книжовник. А книжовниците, както знаем, ред пишат, век векуват и остават на хълма като гълъби на сътворението", каза в заключение професор Радев.
Тържеството бе уважено от официални лица, сред които - народни представители, предишни ректори, студенти, университетски възпитаници, преподаватели и служители, граждани. Празникът продължи с връчване на „Почетен знак на ректора“ за Даниел Панов - кмет на община Велико Търново. Той бе удостоен със званието за неговия принос и за заслугите му за издигане и укрепване на авторитета на Великотърновския университет.
