Общинарите във Велико Търново възложиха на Регионалния исторически музей опазването на значим исторически обект – "Велика лавра". Решението е взето в края на февруари и вече е влязло в сила.
През ноември месец миналата година общината получи от Министерския съвет безвъзмездно право на управление със срок от 10 години върху недвижимата археологическа ценност "Велика лавра". Това е имот с площ от 4308 квадратни метра и в него са построени култовите религиозни сгради - църквата "Св. 40 мъченици", построена през 1230 година, и мавзолей костница.
С решението на местния парламент музеят има ангажимент да пази и представя обектите, както и да изпълнява дейности, свързани с други научни, културни, образователни и туристически дейности.
Църквата "Свети 40 мъченици" е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. тя е била главна църква на манастира "Великата лавра", който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II. Състои се от две части – продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.
В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането ѝ в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени.
През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. От запазените стенописи интерес представлява "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и "Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора). Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции – картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.
В църквата се пазят едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона на крепостта Родосто от времето на хан Крум. Системните археологически проучвания започват през 1969 г.
Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,90 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери. На ръката има запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 грама с хералдично изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
Още от Велико Търново:
9 впечатляващи заглавия в афиша на фестивала „Сцена на вековете“ 2023
Кметът на Велико Търново с награда от най-голямата журналистическа асоциация в Румъния
Климатик срещу отказ от печка на дърва и въглища във Велико Търново
