Призиви против езика на омразата в Интернет изразиха младежи от осем страни, които членуват в ЕС.
Това се случи на заключителна пресконференция по проект „Силата на младежта срещу езика на омраза онлайн", която се проведе днес, в залата за пресконференции на БТА във Велико Търново.
Носители на езика на омразата, дискриминацията, ксенофобията и расизма най-често са политици, чиито изказвания се тиражират и коментират в Интернет, считат участниците в проекта.
Четири от всеки пет младежи са изложени на езика на омразата он-лайн, което е причина 47% от тях да се чувстват ядосани, 40% тъжни и 13% шокирани. Затова основната цел на обмена в България е да се повишат знанията относно езика на омразата, начините за противодействие на него и да се прояви по-активна гражданска позиция по тази тематика.
В рамките на проекта, в Младежки дом - Велико Търново се проведе и международна кръгла маса на тема „Младите хора и езикът на омраза в онлайн среда“ –- за първи път събитието e извън София.
„Проектът има няколко основни цели. Една от тях е младежите да изработят по време на своя престой тук шест видеоклипа, които целят да запознаят младите хора в техните държави с езикът на омразата онлайн и да провокират едно позитивно послание, тъй като основният начин да се противопоставиш на езика на омразата е не да създадеш нов език на омразата срещу тези хора, а едно позитивно послание, което да достигне до повече хора. Също така целим да подкрепим младите хора, техните граждански права или гражданска чувствителност към тази проблематика, т.е., да станат по-активни в социалните медии и когато има публикации на езика на омразата, те да могат да ги забелязват и да могат да реагират адекватно“ – каза Никола Живков, обучител и координатор на водещата организация.
Представителите на организациите – партньори споделиха своите мнения по темата на проекта, както следва:
Грегори от Полша идва в България за да се запознае с нови методи за борба с езика на омразата не само онлайн, а въобще. Основните проблеми в управлението на езика на омразата в Полша са свързани с историческата омраза от разделението на социалните слоеве, насаждана дълги години от политически партии. Другият проблем е свързан с националистичните влияния, които се проявяват в политиката и идват от тази част, която е националистически настроена. Грегори иска да научи повече за прилагането на новата методология за борба с езика на омразата, създадена от Съвета на Европа през 2017 г., озаглавена „Деконструкция на митове и стереотипи“. Когато се насажда един стереотип, трябва да знаеш как да му се противопоставиш така, че да се придобие неутралност, да се изрази позитивно послание и да не се използва език на омразата.
Карл от Естония представлява организацията „Младежи за гражданско общество“. Той сподели, че в Естония има политически лидери, които застъпват езика на омразата. Младежите там създават клипчета, които имат за цел да осмеят този тип поведение и да му се противопоставят. Интересен е отделът за он-лайн полиция. Това са специалисти от полицейските служби, които поддържат он-лайн реда. Всеки естонски гражданин може да се свърже с тях, да подаде сигнал или жалба, и да се провери легитимността на дадено съобщение, както и формата, в която е подадено. Естония е единствената страна в ЕС, в която има изключително добре работещо електронно правителство. За 2017 г. там са подадени над 5000 сигнала, като се има предвид, че Естония е малка страна с 1,316 млн. население. Европейските държави могат да черпят идеи и опит в тази насока.
Андрада от Румъния е ученичка в 12 клас. Тя е забелязала, че в училищна среда има проблем с младежите да си говорят на живо. Езикът на омразата се изразява в онлайн средата. В училищната програма няма отделни часове, в които да се обеснява за езикът на омразата и как могат да му се противопоставят. Затова за нея е важно да научи повече по този въпрос. Представлява училище за иновации. Тяхната група иска за се обучи и почерпи нови техники за да могат не само да дават съвет на по-малки ученици от тях и на връстниците си, но и да помагат на родителите на тези деца по-добре да общуват и да бъдат по-отворени за дискусии, тъй като темата донякъде е табу.
Силвия от Испания сподели, че имат проблеми с езика на омразата и ново законодателство в тази връзка, което донякъде е подобрило он-лайн сигурността. Също като естонците имат он-лайн полиция, която да се грижи за установения ред. При тях също има разделение по въпросите за миграцията, за независимостта на Каталуния и единството на Испания, което води до насаждане на езика на омразата на национално ниво. Подчерта, че трябва да има по-голама емпатия и разбиране, и по-добър диалог между двете страни.
Сибина от Италия очерта проблемите, които идват от политиката и разделението между тези, които искат традиционно или модерно развитие на Италия. Преди са имали сериозен проблем, свързан с правителството, тъй като министъра на вътрешните работи е промотирал разделянето на Северна и Южна Италия. Сега се промотира езика на омразата по отношение на мигрантите, които идват от Северна Африка. Налично е законодателство, което дава резултати. Но в момента се правят опити за отмяната на част от него, което отново засилва езика на омразата и разделението на италианското общество.
Жозе от Португалия сподели, че при тях езикът на омразата няма толкова силни проявления. Има само отделни случаи. Обществото отворено е добре информирано, и няма прояви на расизъм, насаждане на омраза към хората с различна сексуална ориентация и т. н. Езикът на омразата се проявява главно на футболните мачове, тъй като има омраза между агитките на футболните отбори. Щастлив е за възможността да бъде в България, тъй като проекта разширява кръгозора и информираността му за другите държави.
Представителят на Чехия разказа, че езика на омразата при тях е на политическата сцена. Миналата година са имали избори за президент. Проблемът с фалшивите новини донякъде е повлиял на изборите поради незаинтересоваността на чехите да проверяват информацията и нейната достоверност. В страната силно се подклажда омразата към емигрантите. В новините се съобщава, че има много и не трябва да се приемат повече. Проверката, обаче, установява, че са само 150. Също така се тиражира мнението, че Чехия само дава на ЕС, което не е така. Създават се изкуствени нагласи, които нямат връзка с реалността. В Чехия нама такива проекти, и затова се радва, че участва и може да научи повече по тази тема.
Събитието беше организирано от сдружение "Младежи за развитие на Лясковец" и представители на организациите-партньори от 8 държави – членки на Европейския съюз. Проектът се изпълнява по програмата „Еразъм+” като съвместна инициатива, стартирала през 2017 г. Участват 42 младежи между 18 и 19 години от осем младежки организации.
Проектът е на обща стойност около 25 000 евро. Той е съфинансиран от Програма „Еразъм+” на Европейския съюз чрез Центъра за развитие на човешките ресурси.
