Подкрепата по линия на европейската солидарност е от особено значение за общините. Първите два програмни периода показаха, че основно със средства от европейските фондове общините успяват да разрешат голяма част от дълго отлаганите проблеми. Това прави достъпа до европейски средства едно от най-важните преимущества от членството на страната ни в Общността. Това заяви при откриването на годишната среща на местните власти кметът на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Той посочи, че над 4000 проекта в общините през първия програмен период бяха инвестирани повече от 10 млрд. лева. Поредицата от кризи и хуманитарното изпитание на пандемията промениха фокуса през последните години. Предоставянето на грижи и подкрепа за гражданите стана основен приоритет както в работата на общините, така и в трансформираните програми. Нови 7 млрд. лв. вля в общините вторият програмен период и успешното приключване на проектите е важен за стабилността на общините.
Председателят на УС на НСОРБ очерта и основните грешки, които общините отчитат в своята работа по европейските проекти и за чието преодоляване полагат значителни усилия.
На първо място той открои приоритизирането на направените инвестиции. Не малка част от средствата са вложени в обекти, които не са от първостепенна важност за живота на хората, но увлечени от възможността да привлекат средства, общините са кандидатствали.
Друга сериозна група проекти обхващат дейности, които по принцип би трябвало да бъдат ангажимент на централните институции - от областни информационни центрове, през закриването на домовете за деца, създаване на временни работни места за маргинализирани групи, санирането на държавния и частния сграден и жилищен фонд, до грижите за червеногушите гъски, блатното кокиче и прилепите.
Днес общините отчитат, че ангажиментите по подобни проекти са им донесли повече негативи, натоварили са общинските бюджети с допълнителни разходи, а нерядко общините са поели и наложени финансови корекции.
Панов призова за здрава логика в бъдеще и ако поемат такива ангажименти, те да са само когато от страна на държавата има ангажимент за последващата им издръжка.
По думите му един от сериозните недостатъци в управлението на евросредства през втория програмен период е централизацията на европейския ресурс за ВиК сектора. Бавното им изпълнение от ВиК-дружествата или пълното несправяне с тези мащабни проекти в момента оставят блокирани редица общини, а кметските екипи поемат оправданото негодувание на гражданите.
Панов открои и най-важните задачи, които поставят пред себе си общините и които трябва да бъдат решени в динамичен диалог с държавата.
На първо място това е практическото прилагане на Методиката за индексация на цените в строителството. Той обърна внимание и на необходимостта от осигуряване на целеви ресурс за индексация на договорите по проекти, финансирани от Програмата за развитие на селските райони и предупреди, че има риск 215 общински проекта.
На второ място общините апелират за повече стабилитет в състава на Управляващите органи на европейските програми. По програмата „Региони в растеж“ например общините работят вече с пети състав на Управляващия орган само за една година.
Той изрази тревогата си, че от март тази година се бавят указанията на Министерството на финансите за сключване на тристранни споразумения по наложените на общини финансови корекции. Панов изрази песимизъм, че проблемът ще се реши до края на годината, но заяви готовността на НСОРБ да настоява за трайното регулиране в рамките на бюджета за 2023 г.
През новия програмен период общините ще разполагат с около 50 млрд. лв., в това число европейските програми 2021-2027, Стратегическия земеделски план и Плана за възстановяване. Само в Плана са включени 57 инвестиции и 47 реформи, от които 19 инвестиции на обща стойност около 5.8 млрд. лв. се предвижда да бъдат реализирани от общините или с тяхното активно участие.
Като слабо място при подготовката на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост Даниел Панов открои липсата на публичност и прозрачност.
Според него липсата на добра координация на национално ниво и недостатъчния капацитет на общинските администрации са едни от рисковите фактори за ефективното постигане на заложените в Плана цели и реализиране на реформите.
Панов обърна внимание на необходимостта от системна и конструктивна комуникация между правителството, законодателната и местната власт и изрази надежда, че лошият опит от работата на общините с последното редовно правителство вече е преодолян.