Днес, 28.01. 2018 във Велико Търново се проведе пресконференция на тема „Насилието над медици – практика, теория и бъдеще“ , дадена от Регионалната колегия (РК) на Българския лекарски съюз (БЛС) във Велико Търново с председател д-р Христо Димитров, д-р Хаджирадева – директор на Центъра за спешна медицинска помощ (СПМ) във Велико Търново и д-р Виолета Пашова – началник на филиала за СМП в Горна Оряховица.
Д-р Христо Димитров подчерта, че РК на БЛС взима повод от скорошните събития с насилие над медици в Горна Оряховица, но темата е по-широка като значение и бъдеще. Той заяви:
„Регионалната колегия смята, че тъй като обществото ни е болно се получават и тези инциденти. Ние не смятаме, че насилието над лекари е изолирано от общите нагласи в обществото. Ние ясно си даваме сметка, че тези инциденти са извършени от пациенти, които имат проблеми. Те страдат, и тяхното страдание понякога се проявява по начин, който не е приемлив от обществото. Разбира се, ние това го оценяваме и затова не си позволяваме да отвръщаме по същия начин. Но ние като лекари смятаме, че една от нашите мисии е да лекуваме не просто отделния пациент, но и обществото като цяло. Като общопрактикуващ лекар мога да кажа, че това е една от мисиите на общата медицина – грижата за групите и обществото като цяло, т.е. трябва да прилагаме и социална медицина и да лекуваме обществото. За тази цел ще използваме нетрадиционни лечебни методи, които няма да са инжекции, сиропи и хапчета, а ще са норми и правила на поведение.
Ние смятаме, че наш дълг на лекари е да лекуваме обществото чрез използване и на юридическите средства. Всеки наш член, получил физическа или вербална заплаха, насилие или друго въздействие, ще получи нашата активна подкрепа, грижа и защита в рамките на правото, в качеството на служебно лице. Недупостимо е лекари и здравни специалисти, които се опитват да помогнат на наши пациенти, да бъдат наказвани с насилие. Искам да помоля да предупредите всички, които ще обърнат внимание на този сигнал, че оттук насетне няма да бъде толерирано такова поведение. Ние се обръщаме към нашите колеги от другите регионални колегии да подкрепят тази наша инициатива.“
На заседание на РК на БЛС, Управителният съвет взима следните решения:
1. Регионалната колегия на БЛС във Велико Търново ще поеме правната защита на лекарите в случаите на насилие, включително вербално. Предлага на останалите регионални колегии да предприемат същото за своите членове.
2. Предлага на Управителния съвет на БЛС да инициира обществена дискусия с участието на Комисията по здравеопазване, МЗ, пациентски и обществени организации за осъвременяване на Раздел II от Закона за здравето, относно правата и задълженията на пациентите.
Според чл. 94 от Закона за здравето пациентът е длъжен
- да се грижи за собственото си здраве;
- да не уврежда здравето на другите;
- да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;
- да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.
3. Настоява за изготвянето на пакет от мерки за ангажиране на пациента в грижата за собственото здраве, както следва:
- Всяко посещение в Спешно приемно отделение (СПО) да се заплаща по ценоразпис, ако посещението не е по спешни индикации. Определянето кое е спешно и кое не се извършва от дежурният екип на Спешна медицинска помощ (СМП) по общоприети критерии;
- При домашни посещения съответната калкулация на разходите за изминати километри и ангажирано време на екипа и линейката, като няма освободени, неосигурените заплащат по определен ценоразпис в зависимост от обема на оказаната медицинска помощ и натрупаните разходи;
- Задълженията се подават в НАП за съответните процедри по приндително събиране на задължения, както е в случая с несъбраните глоби; за лицата, които получават социални помощи, сумата да бъде удържана от социалните помощи.
Д-р Христо Димитров обясни, че задълженията на всеки пациент трябва да бъдат ясни на всеки от нашите сънародници. „Всички като пациенти освен права, имаме и задължения, които трябва да спазваме. Това го изисква наличието на общество, което се нядявам, че все още съществува в България. Не сме сбирщина от индивиди, а имаме норми, които всички заедно да спазваме. Това включва и дебата за нашите задължения като здравно осигуряване, като ползване на средствата за здравеопазване, които всички работещи отделяме и които нашите сънародници, които нямат възможност да заплащат, ползват с наше съгласие и би трябвало да са благодарни затова, а не да ни нападат затова, че ги лекуваме безплатно.
Имаме дебат, който ние лекарите можем да започнем, но не можем сами да го направим. Това е обществено усилие, което всички ние като граждани трябва да положим. Иначе има, както съм казвал, лесен и труден вариант. Лесният вариант е да направим тия трудни усилия. Трудният вариант е да продължаваме да си бием лекарите и след няколко години, може би и месеци, няма да има кого да бием.“
Д-р Хаджирадева изказа своите виждания по поредицата от неприятни случаи на проявена агресия срещу медицински персонал по време на изпълнение на служебните си задължения, непровокирани и непредизвикани с нищо:
„За съжаление тревогата в нашето ръководство расте, защото в петък следобед в Горна Оряховица оставих 6 човека да пишат молби, а тази сутрин молбите, които са подадени като едномесечно предизвестие за напускане са вече 27 на брой. От тях 8 лекари, 6 фердшери, 9 медицински сестри, 2 парамедици и 2 шофьори на линейки. Това са хора с дългогодишен опит и стаж в системата на спешната помощ. Те не могат лесно да бъдат заменени с персонал отвън и за един ден да се получи нормално работещ филиал. Дейността на филиал Горна Оряховица – това е втория най-голям филиал след Велико Търново и там се извършва и амбулаторна дейност, където се явяват пациенти по собствено желание от пет общини. Трудно бихме могли да се справим ако приложените мерки, които сме запичнали съвместно с ръководството на Министерството на здравеопазването не удовлетворят персонала, който е разтревожен, обиден, огорчен и твърдо решен да напусне ако няма рязка промяна в условията на работа. Нзависимо, че разговарям с всеки поотделно и ги моля да не напускат така лесно професията, на която са посветили години професионален живот, аз напълно ги разбирам, защото липсата на физическа сигурност е застрашаваща за всеки и никой не може да бъде принуждаван да работи в условия, застрашаващи здравето и живота му. Разбирам, че обществото е критично настроено към нас в голяма част от случаите, но пациентското доволство или недоволство е само малка част от правилната оценка за качеството на положения труд. Това не бива да бъде показател за саморазправа. Ние, медицинските служители и лекарите носим административна, професионална, морална и при необходимост и наказателна отговорност. Има начин да се потърси сметка на служител за неправилно или немърливо изпълнение на служебните задължения. В никакъв случай този подход не е чрез физическа агресия върху дежурните.
Както ръководството на нашия център, така и ръководството на МЗ е изключително разтревожено от тази ситуация. Министърът е съпричастен със служителите. Ще се направи всичко необходимо да бъдат удовлетворени исканията на персонала, за което започнахме да работим и се надявам на един благоприятен завършек в края на периода от предизвестията по подадените молби.
Центърът за спешна медицинска помощ обслужва средногодишно 60 хиляди човека, дали с домашни посещения, на мястото на инцидента по време на транспортни произшествия и с амболаторна помощ. Не всички пациенти са недоволни, имаме добри резултати. Няма причина да се посяга физически на медицинския персонал. Надявам се с общи усилия такива срамни и потрисащи случаи да няма повече.“
В отговор на журналистически въпрос д-р Хаджирадева уточни, че министър Ананиев е изключително съпричастен към създадената ситуация. Той е дал съгласие за осигураване на средства за назначаване на физическа охрана, което не се е случвало досега в страната. Персоналът настоява за физическа охрана на място 24 часа в денонощието, да се замени сегашната охранителна фирма с друга с по-бързи и ефективни намеси, да има паник бутон и в движение за адрес, не само на място, и да се проведе национална информационна кампания за телефон 112, че службите на спешна медицинска помощ следва да се търсят при внезапно настъпила животозастрашаваща ситуация, а не за по-бърза и безплатна медицинска услуга. "- Надявам се като направим необходимото за тяхната физическа сигурност да има размисляне по въпроса.“ - каза в заключение д-р Хаджирадева
„Ресурсът за спешна медицинска помощ е много ограничен и затова е много важно да се ползва разумно, когато наистина имаме животозастрашаващо състояние.“ – допълни д-р Димитров.
Д-р Виолета Пашова от филиала в Горна Оряховица заяви: - „За миналата година има 5 физически посегателства срещу колеги по време на изпълнение на служебни ангажименти на територията на филиала и на терен. Вербалните посегателства са ежедневни, да не кажа ежечасни. Очакванията към нас са големи. На практика физическото присъствие на медици в последните години намалява, тъй като средната възраст на работещите расте. Част от нас излизат в пенсия и нямат желание да работят повече тази работа. Друга част напускат... Четрима от колегите, които са подали молба, са с защитени две клинични специалности, един колега е също с клинична специалност, останалите работят от много години в системата на спешната помощ и имат квалификационните курсове, които са необходими за работа със спешни пациенти и смятам достатъчно опит за работа при спешни състояния. Такива колеги на опашката не чакат. Нека българина да си даде сметка, че спешната помощ е наистина за спешни състояния, не за работа с абонати или пациенти, които смятат, че им трябва безплатно такси от населеното място до болничното заведение. Нека има разбиране по въпроса и да има отговорност. Точно това предлага и д-р Димитров и затова е необходима информационна кампания.
По чл. 82а от Закона за здравето, със средства на общините могат да бъдат разкрити кабинети за обслужване на социално слаби и безработни граждани, които са с постоянен адрес в съответната община. Нека общините, които обслужваме, да си направят труда и усилията да организират такива кабинети на място. Това би облекчило работата на хората във филиала. Имам уверението на част от колегите, и аз съм в това число, да отделяме от свободното си време по няколко часа на месец за работа в подобен кабинет.
От петък, 25 януари, в област Велико Търново има обявена грипна епидемия. В коя община има грипен кабинет, за да се разделят потоците болни и да не се разнася зараза?! В никоя, смятам. Нека принципалите на тези общини да направят необходимото в бързи срокове за се организира нещо подобно. От миналата седмица значително нарастна броят на пациентите, които посещават филиала, очакват бързо обслужване и сред колегите ми има хора, които се разболяват и трябва да се възстановят също. Един лекар и един медицински фелдшер са в продължителен отпуск по болест, двама колеги с остри заболявания отсъстват. В това време остават не три, а два екипа. Няма откъде да взема хора.
Очакваме действия от съответните институции. На първо време - паник бутоните, физическата охрана, този който има право на законодателна инициатива да направи необходимото наказанията да са по-сериозни и ефективни.“
Д-р Христо Димитров припомни, че спешните екипи са част от националната сигурност и всеки трябва да си зададе въпроса какво е абсолютното ни право като пациенти?! Той подчерта, че всеки трябва да бъде достатъчно отговорен да се грижи за здравето си, да уважава здравето на всички останали и да има разбирането, че лекарите от спешната помощ са ограничен брой и с ограничени възможности. „Същите, макар и в по-мека форма, са проблемите и в болничните заведения. Всяко лечебно заведение има правилник за вътрешния ред, с който пациентите са длъжни да се съобразяват. Не може някой да си позволява да не спазва правилата и да очаква, че всички правила и негови права ще бъдат спазвани. Затова казвам, че ние трябва да постигнем баланса между права и задължения.“.
